През 2014 и 2015 година българската икономика ще има растеж, който ще възлиза на 1,7 до 2% от БВП на страната, показва пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия. Икономическата прогноза предвижда и по-широкообхватен растеж и в целия Европейския съюз.
Икономиката на България е отчела ръст от 0,6 и 0,9 % през 2012 и 2013 година, въпреки това рисковете за страната ни все още си остават. Според Европейската комисия зависимостта на България от руските доставки на газ може да се превърне в бреме за икономическия растеж в случай на прекъсване на вноса. Частното потребление пък може да се окаже по-слабо от очакваното заради нестабилния пазар на труда.
ЕК прогнозира възстановяването на икономиката в Европейския съюз да продължи. През тази година растежът на реалния БВП се очаква да достигне 1,6 на сто в ЕС и 1,2 на сто в еврозоната и да продължи да нараства и през 2015 г.Според Сийм Калас, зам.-председател на ЕК, рискът от дефлация в еврозоната е много нисък.
"Откакто икономиката на ЕС излезе от рецесия преди една година, икономическите перспективи остават благоприятни. Възстановяването набира скорост включително в уязвимите държави. Политиките, които се прилагат през последните години са плодородни. Инвестициите се съживяват докато безработицата остава висока в много държави членки. Ние обаче очакваме известно подобрение през следващите години."
ЕК отчита, че през 2013 година условията на пазара на труда са започнали да се подобряват. Именно за това Комисията очаква, че ще бъдат създадени повече работни места, което ще доведе до спадане на безработицата. Очаква се търсенето на вътрешния пазар да се превърне в основен двигател на растежа за прогнозния период. Разходите на потребителите постепенно ще подпомогнат растежа, тъй като реалните доходи нарастват вследствие на по-ниската инфлация и стабилизирането на пазара на труда, прогнозират от ЕК.
ЕС има мотивация за дълбоки структурни реформи. Процесът обаче е дълъг. Това ясно показва възможностите за структурни реформи, предприемачески дух, социална справедливост, зачитане върховенството на закона на новите страни членки отваря възможности и за другите също.
От ЕК отбелязват, че най-големият риск за перспективите за растеж остава нова загуба на доверието поради застой на реформите. Освен това се усеща нарастване на усещането за несигурност относно условията отвън. От друга страна обаче предприемането на още смели структурни реформи може да доведе до по-бързо от предвиденото възстановяване
Какво предвижда още ЕК, вижте в следващото видео: