Подкрепата за членството на България в ЕС е намаляла за последните 7 години от 70% на 48%, заяви в Бургас водачът на листата на АВБ за предстоящите избори през май Ивайло Калфин. Той посочи, че „разочарованието на българина идва от неразбирането, че ЕС е всичко друго, но не институция, която увеличава пенсии, заплати, социални помощи и създава работни места”.
Калфин посочи още, че е въпрос на национално решение как да бъдат изразходвани правилно средствата от еврофондовете. В тази връзка той даде пример с разпределението на парите от еврофондовете за земеделие.
Калифин коментира, че 2 милиарда годишно се разпределят в сектора, но парите отиват към най-големите производители. Едва 6 % от земеделците получават 80% от тази субсидия.
„Според нас земеделските субсидии трябва да бъдат така насочени, че да стимулират продукция, която се преработва на вътрешния пазар. В момента земеделската продукция се изнася като суровина, основно ние сме износител на зърно, най-големият в света на слънчоглед, от което не се създават нито работни места, нито добавена стойност в икономиката,” коментира Калфин.
Той разкритикува остро политиката на правителството за реиндустриализация. Според него начинът, по който тя се разбира в България, е да се купуват стари предприятия.
„Искам да знам като се купи „Химко”, колко ще струва това на данъкоплатеца”, пита Калфин. Той посочи, че когато се казва, че ще се вложат „22-23 млн., за да се купи това, което е останало от „Химко”, нека да представят пред хората сметката – за толкова се купува, толкова се инвестира, за да стане ясно, че това е работещо предприятие, което след това ще може да се приватизира".
Калфин допълни още, че с европейски средства могат да се направят различни финансови инструменти, гаранционни фондове, включително и държавни инвестиции в предприятия, в които има иновация, а не да се спасяват стари предприятия. Друг вариант е малките и средни фирми е да получават кредити с приемлива лихва от 4-5%.
Вижте репортажа от видео файла.