Домакинствата се справят все по-добре с дълговете си. Събираемостта на задълженията се е подобрила като цяло през 2013 г. и през първите два месеца на тази година, при условие, че януари и февруари традиционно са тежки месеци за бюджета на домакинствата.
Това каза Райна Миткова-Тодорова, председател на Асоциацията на колекторските агенции, в сутрешния блок на телевизия Bulgaria on Air.
Подобрението се дължи на повишената култура на плащане, каза тя. По думите й вече се говори достатъчно за последиците от неплащането на дълговете, както и за възможностите какво може да се направи при затруднения с обслужването на дълговете.
Бизнесът обаче продължава да управлява трудно или изобщо да не управлява вземанията си, подчерта Райна Миткова. Фирмите късно се обръщат към специалисти по събиране на вземания – задълженията са обикновено на 2-3 години и усилията за събирането им не водят до добър резултат.
Все още фирмите се притесняват как биха реагирали клиентите и партньорите им, ако пристъпят към събиране на вземанията си, посочи Миткова. Клиентите и партньорите обаче също трябва да изпълняват задълженията си и ако през първите 9 месеца не се пристъпи към събиране на вземанията, шансовете за събирането им изобщо клонят към нула, обясни тя.
Най-затруднените сектори остават строителството, металообработващата индустрия и транспорта, сочат данните на асоциацията.
“Задачата ни е да обърнем внимание и на бизнеса да управлява вземанията си. Ако бизнесът не е здрав, не може да плаща добри заплати и да инвестира, и потребителите няма как да си покрият задълженията”, заключи Миткова.
Дълговете на домакинствата – какви са приоритетите
Общо 2,688 млрд. лева просрочени задължения са възложени за събиране на фирмите от асоциацията, като дълговете на бизнеса са около 82 млн. лева, каза Миткова. Основните възложители са банки и телекомуникационни дружества – събраните през миналата година дългове към финансови и телекомуникационни компании сформират 80 на сто от общата сума на събраните дългове, посочи тя.
Домакинствата все по-стриктно плащат банковите си задължения, но за сметка на това се отнася по-несериозно към задълженията към мобилните оператори, каза още Миткова.
Първият приоритет при покриването на задълженията са жилището и електричеството, а на дъното на приоритетите са сметките за парното и водата. След тях идват и сметките към мобилните оператори, сочат данните на асоциацията.
Събираемостта на дълговете в България изостава въпреки признаците на възстановяване, каза още председателят на организацията. През миналата година тя достига средно 18 на сто, докато в държавите от Централна и Източна Европа е около 24-25 на сто.
Културата на плащане
Основно предизвикателство за събирачите на дългове е откриването на длъжниците, тъй като няма публични бази данни. “Нашата работа е да стигнем до диалог с клиента, който е просрочил”, коментира Райна Миткова.
По думите й обикновено длъжниците се “появяват”, когато вече кредиторите са пристъпили към съдебни дела.
“В последните три години направихме усилия в посока начина, по който комуникираме с клиентите, изпаднали в задължение - той да е коректен, етичен, хората да знаят какво следва и да не се страхуват от нас”, коментира Миткова. “Образът на страшния събирач на дългове беше заменен от нещо много по-положително”, каза още тя.
Кредиторите все повече предлагат инструменти, с които да облекчат длъжниците, за да си съберат задълженията – преструктуриране на дълговете, гратисни периоди и т. н., каза още тя. “За съжаление, когато кредитът е два пъти преструктуриран и клиентът продължава да изпитва затруднения – трудно е да се предложи друга мярка за облекчение”, посочи председателят на асоциацията.
Най-големи трудности домакинствата изпитват при погасяването на дълговете към банки, датиращи от 2007-2008 г. Голяма част от тези кредити са вече преструктурирани през 2010 – 2011 г., каза още тя.
Особено труден за работа е клиентът тип “Андрешко”, който е задлъжнял, но няма намерение да плаща, коментира още Райна Миткова. Тези клиенти обаче са малък процент от длъжниците.
Има и хора, които са влезли в цикъл на задължения заради лоша финансова култура и отчаяно се опитват да се спасят, но отново взимат погрешни решения. На тях може да им се помогне, например с “пакетиране” на задълженията в едно, обясни още Райна Миткова.