Българска народна банка (БНБ) прогнозира, че през първата половина на 2014 г. икономическата активност в страната постепенно ще се ускорява на фона на плавното възстановяване на частното потребление и на инвестиционната активност на фирмите, което от своя страна да доведе до нарастване на вноса с по-бърз темп. Износът пък ще започне да се увеличава по-бавно, става ясно от тримесечния икономически преглед на БНБ.
Централната банка очаква в първите месеци на новата година ниският спад на инфлацията да се запази, а през второто тримесечие на 2014 г. - да приключи. Според експертите на институцията през първата половина на 2014 г. глобалната икономическа активност плавно ще се повишава, като към средата на годината основен принос за растежа ще имат развитите икономики.
Икономическа активност
Според БНБ през третото тримесечие на 2013 г. икономическата активност в страната се е повишила главно под влияние на растежа на износа. Високият износ беше свързан с възстановяването на растежа в основните търговски партньори на страната и стана предпоставка за положителен принос на нетния износ за растежа, изтъкват експертите. Вътрешното търсене продължи слабо да нараства с темп, близък до отчетения през първото и второто тримесечие на 2013 г.
Фирмите останаха предпазливи по отношение на наемането на работна ръка, а домакинствата – относно потреблението. Домакинствата предпочетоха да запазят нормата си на спестяване висока, в резултат на което частното потребление се сви слабо с 0,1%. В реално изражение инвестициите останаха на нивото си от второто тримесечие, докато номинално слабо нараснаха, четем по-нататък в анализа.
БНБ прогнозира, че през първата половина на 2014 г. икономическата активност в страната постепенно ще се ускорява в условия на плавно възстановяване на частното потребление и на инвестиционната активност на фирмите, което ще доведе до нарастване на вноса с по-бърз темп. Също така централната банка очаква износът да се увеличава по-бавно след наблюдаваните през деветте месеца на 2013 г. високи темпове. Като резултат приносът на нетния износ ще се понижи поради изравняването в темповете на растеж на вноса и износа.
При ускорено възстановяване на икономиките на основните търговски партньори на България е възможно износът на стоки и услуги да е по-голям от очакваното, уточняват от централната банка. От друга страна, съществува нисък риск дефлационните процеси в икономиката да продължат по-дълго от очакваното. Това би довело до свиване на приходите от продажби и на печалбите на фирмите, вследствие на което реализирането на нови инвестиционни проекти да се отложи във времето и съответно да има негативен ефект върху растежа на икономиката.
Спестявания и кредитиране
Запазването на високата норма на спестяване на домакинствата продължи да оказва влияние за нарастването на привлечените средства в банковата система, което в съчетание със сравнително ниското търсене на заемни ресурси обуславя поддържането на висока ликвидност в банковата система, твърдят анализаторите на БНБ.
Банките продължиха да държат част от ликвидността си под формата на свръхрезерви в БНБ и в държавни ценни книжа, предимно на българското правителство. Значителна част от ликвидността им беше използвана за закупуване на чуждестранни активи и за намаляване на чуждестранните им пасиви, се казва още в анализа. Тези тенденции доведоха до формиране на положителен баланс на нетните чуждестранни активи на банките от август 2013 г.
През 2013 г. годишният прираст на вземанията от неправителствения сектор се забави поради по-слабото кредитиране на нефинансовите предприятия, докато вземанията на банките от домакинствата отчетоха незначителен спад, констатират централните банкери. Според тях определящо значение за тенденциите в развитието на кредитната дейност в страната имаха пониженото търсене на кредити в условията на все още слаба икономическа активност и запазваща се висока норма на спестяване на домакинствата.
БНБ очаква през първата половина на 2014 г. растежът на широките пари да остане сравнително висок, в резултат на което банките ще продължат да функционират в условия на висока ликвидност. Вследствие на очакваното плавно възстановяване на икономическата активност експертите на централната банка предвиждат темповете на растеж на кредита за неправителствения сектор бавно да се ускорят.
Инфлация
През 2013 г. инфлацията следваше ясно изразена тенденция към понижение. В периода август–декември тя беше отрицателна, като през последните няколко месеца на годината се прояви тенденция към постепенно забавяне на отрицателния темп. В края на 2013 г. хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се понижи с 0,9% на годишна база, а средногодишната инфлация възлезе на 0,4%, посочват анализаторите.
Основен принос за низходящата динамика на инфлацията през годината имаха намалението на регулираната цена на електроенергията за бита и понижението на международните цени на основни суровини и материали, което допринесе за спада на индексите на потребителските цени на храните и горивата у нас. Същевременно слабата динамика на потреблението на домакинствата оказва влияние върху ценовото поведение на фирмите и е предпоставка за прилагането от тяхна страна на политика за ограничаване на разходите при задържане или слабо понижение на цените на стоките и услугите, пише още в анализа.
БНБ предрича, че през първото тримесечие на 2014 г. ниският спад на индекса на потребителските цени на годишна база ще се запази, като за това ще допринася главно негативният принос на административно определяните цени. През второто тримесечие централната банка очаква преустановяване на спада на цените под влияние на постепенно свиване на отрицателния принос на контролираните цени и ниска положителна инфлация при храните и горивата.
Състояние на платежния баланс
През периода януари–ноември 2013 г. се наблюдаваше тенденция към постепенно нарастване на годишна база на излишъка на общото салдо по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс у нас под влияние на високия темп на растеж на износа, слабото нарастване на вноса и положителните нетни текущи трансфери по линия на ЕС, четем още в тримесечното издание.
Динамиката на финансовите потоци се определяше от трансакциите на банките, преките чуждестранни инвестиции в страната, емисиите през ноември на корпоративни облигационни заеми и изплащането на държавен дълг през януари, нетният резултат от които беше дефицит по финансовата сметка. Това доведе до понижение на международните валутни резерви на страната на годишна база.
Експертите на БНБ очакват през първите две тримесечия на 2014 г. общото салдо по текущата и капиталовата сметка да остане положително на годишна основа, но плавно да се свива вследствие на очакваното възстановяване на вътрешното търсене, което ще доведе до увеличение на търговския дефицит.
Бюджет на правителството
По предварителни данни на Министерството на финансите дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) за 2013 г. възлиза на 1,448 млрд. лв. (1,8% от БВП), което е със 144,9 млн. лв. (0,2% от БВП) под нивото на одобрения дефицит в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2013 г.
През периода януари-декември общите приходи по КФП са в размер на 28,981 млрд. лв. и представляват 95,4% от заложените бюджетни постъпления в актуализирания бюджет за 2013 г. За същия период общите разходи на правителството, включително вноската в бюджета на ЕС, възлизат на 30,43 млрд. лв., или 95,2% от актуализирания разчет за годината.
Според ЗДБРБ за 2014 г. и последната актуализация на средносрочната бюджетна прогноза на правителството от януари 2014 г. касовият дефицит по КФП се предвижда да бъде в размер на 1,8% от прогнозния БВП (1,473 млрд. лв.).
БНБ очаква през първите две тримесечия на 2014 г. държавното потребление да има нисък положителен принос за растежа на БВП на страната.