Deloitte: Оптимизмът сред българските финансови мениджъри остава под напрежение

Заради външната финансова и икономическа несигурност българските финансови директори остават предпазливи. Ранните сигнали за възстановяване в Европейския съюз, излъчени през последното тримесечие на 2013 г., са придружени от нарастваща политическа несигурност на местно ниво, а това е оказало влияние върху нагласите на финансовите директори и върху перспективите пред местните компании.

Въпросителните пред възстановяването на световната икономика са основното предизвикателство пред финансовите мениджъри. Оптимизмът сред тях остава под напрежение. Две трети от анкетираните считат, че нивото на външната финансова и икономическа несигурност е високо или над обичайното.

Банковото финансиране остава най-предпочитаната форма за набавяне на паричен ресурс, която форма обаче все повече се приема като даденост. Финансовите мениджъри остават предпазливи по отношение на дълговото финансиране в условия на достъпен кредитен ресурс. Така охарактеризира резултатите от изследването на Deloitte относно нагласите на финансовите директори в България, сравнени с нагласите на техните колеги от Централна Европа (ЦЕ)*, Тодор Тодоров, директор „Финансово консултиране“ в Deloitte България.

„Капиталовите пазари в региона на ЦЕ, включително и в България, не са толкова развити, че да предоставят такава възможност, сравнима с тази, която дава банковата система. Тя е ангажирала много по-големи ресурси“. Така председателят на Deloitte България и лидер на Програмата за финансови директори за България Васко Райчев отговори на въпроса на Investor.bg дали банковото финансиране ще остане най-предпочитаната форма за финансиране независимо от промяната в тенденцията при цената на кредитния ресурс. „В България активите на банковата система превишават БВП на страната. Това е сравнимо и с други страни по света. Имаме банкова система, която има много по-голям потенциал като концентриран финансов ресурс, отколкото капиталовия пазар. Капитализацията на БФБ е в пъти по-малка от активите на банковата система.“

В петата поредна анкета на Deloitte се затвърждава спадът в положителните нагласи, отчетен в предходното изследване. Всеки шести финансов мениджър остава притеснен за развитието на своята компания в краткосрочен план. Индексът на доверие, който е средно претеглен с нагласите в петте икономики, съставящи около 80% от БВП на изследвания регион (Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Румъния), oбаче се покачи до рекордните 22 пункта спрямо година и половина по-рано.
 Анкетата разкрива още, че съществува тенденция към повишаване на апетита за поемане на риск. Склонността към увеличаване на дела на заемните средства в структурата на баланса на компанията означава, че всяка нова инвестиция, която се прави, е индикатор за склонност към поемане на риск.

Тодор Тодоров поясни обаче, че остава скрит фактът, че мнозинството от финансовите мениджъри предпочитат да не поемат рискове. "Ограничаването на инвестициите е следствие от липса на средства или липса на нужда. Непосредствена нужда може да няма при свито потребление и наличието на свободни производствени мощности, но като цяло изглежда нагласите към поемането на рискове са доста предпазливи", сподели той.

Именно затова те са и предпазливи по отношение на дълга в условия на достъпен ресурс. Преди година и половина само 9% от тях са били склонни да увеличат дела на дълга в баланса на своята компания спрямо 21% сега. Предпазливите нагласи произлизат от обстоятелството, че близо 80% не биха се ангажирали с привличането на заемен ресурс.

Компаниите изпитват недостиг на капитал и им липсват възможности за растеж. Така накратко Райчев описа състоянието на финансите на компаниите през миналата година. „Дори и при по-лесен достъп до банкови пари, това не означава, че непременно, когато тези предпоставки са налице, то кредитът ще се увеличи. Както виждаме, той не се увеличава. Едно е да има достъп, друго е да е евтин, а третото е качеството на проектите. Банките станаха все по-взискателни, както е в период на криза.“
 Намалява делът на тези, които възнамеряват да редуцират нивата на дълга, става ясно още от изследването. Процесът по намаляване на размера на дълга в структурата на баланса е със забавени темпове, ако не е приключил, поясни Тодор Тодоров. Според него това е знак за умерена стабилност на дружествата на финансовите директори, взели участие в анкетата.

75% от тях споделят, че кредитите са достъпни, а 10% от анкетираните - че са лесно достъпни.

„Достъпността на кредита няма особено сериозно отражение върху цената на ресурса“, каза Тодоров. Според него това е сигнал, че ценовата политика на банките не се ръководи основно от факта дали системата е ликвидна или не.

По отношение на въпросите „Изгодно ли е финансирането със заемни средства?“, „Колко реалистични са прогнозите в бизнес плана на компанията?“ и „Изгодно ли е привличането на инвеститори?“ обобщените отговори на финансовите директори показват, че се наблюдава спад в интереса към партньорства, което предполага, че финансовите мениджъри считат, че привличането на инвеститори към момента е неизгодно.

„Ако дружеството расте като пазарен дял и приходи, може би не е подходящо привличането на инвеститори. Когато акциите на компанията са под напрежение, не е подходящо да бъдат предлагани на пазара“, сподели в тази връзка Тодоров.

На друг въпрос на Investor.bg ще разчитат ли компаниите на показателите за финансово състояние за сметка на представянето си за осигуряването на финансиране, Райчев отговори, че преди всичко банките се интересуват от паричните потоци. „Паричните потоци от своя страна са свързани най-вече с представянето на компанията. Балансите им са поизчистени от рискове, достигнали са някаква степен на чистота, което е добре, но банките кредитират на база парични потоци."

В това издание на проучването Делойт България попита финансовите директори кои аспекти на българската данъчна среда преценяват като най-конкурентни. За 97% от респондентите това са данъчните ставки.

„Не вярвам в икономическа система от стимули, която да почива на данъците“ е отговорът на Райчев на въпросa на Investor.bg дали ако бъде увеличен корпоративният данък в България, компаниите ще бъдат стимулирани да търсят финансиране чрез капиталовия пазар. „Според мен данъците трябва да бъдат така устроени, че, освен да обслужват фиска, да бъдат и максимално независими, т.е. в тях да не се влагат конкретни стимули за постигане на конкретни цели – било то секторни или по отношение на един данък за сметка на друг. Налага се мнението на световни анализатори, че поради глобализирането на икономиката и финансите и поради възможността те лесно да бъдат оптимизирани, корпоративните подоходни данъци губят своето значение.“

Резултатите от допитванията показват, че през миналата година пазарът на корпоративни сделки е бил противоречив. Всеки втори анкетиран очаква, макар и слабо, активизиране на пазара на корпоративни сделки, докато само 7% прогнозират значително съживяване.
 Очакванията на мениджърите за способността на компанията да обслужва своя дълг през следващите 3 години остават оптимистични – знак, че финансовото им състояние се стабилизира.

На първо място сред трите основни приоритета през следващите 12 месеца финансовите мениджъри поставят ръста в приходите на настоящите пазари, на второ – ръста в приходите на нови пазари, а на трето - повишаване на ликвидността (28,6%). Близо 60% от анкетираните посочват първите два показателя като основни приоритети през следващата година. На по-задни позиции остават приоритетите като нови инвестиции (5,7%), ограничаване на преките и непреките разходи.

Освен неясните перспективи за възстановяването на световната икономика сред непосредствените предизвикателства запитаните посочват още влиянието на икономиката върху поведението на инвеститорите и финансовите институции. Финансовите директори споделят, че са по-склонни да търсят ефективни решения вътре в организацията, със собствени ресурси. България се намира в златната среда в това отношение - 42% гледат с оптимизъм.

„Предпазливостта продължава да доминира, но вече има, макар и не много ярки, но периодични прояви на оптимизъм. Този път виждаме, че както предизвикателствата пред бизнеса, така дори и сценариите за тяхното преодоляване, вече са по-ясни“, добави в заключение Тодор Тодоров.

* Проучването е проведено в периода 18 февруари – 1 април 2013 г. и в него са участвали 668 финансови мениджъри от 13 държави (Албания, България, Естония, Косово, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Чехия).