Очаква се до средата на годината страната ни да пласира 1,5 млрд. евро облигационни емисии на външните капиталови пазари. Това съобщи на кръгла маса, посветена на България, по време на банковия форум Юромъни (Euromoney) Дамян Стайков, началник отдел в Министерството на финансите. Стайков посочи, че през тази година правителството ще пласира 4,4 млрд. лв. дълг, по-голямата част от който (3 млрд. лева ) на международните пазари.С дълговите емисии ще се финансират плащания по падежи на държавен дълг през 2015 г. и бюджетният дефицит. Документацията за новите емисии ДЦК ще бъде подготвена в следващите месеци, но ще се изчакат евроизборите, преди да бъдат пласирани облигациите. Очаква се те да бъдат в два транша по 750 млн. евро всеки. На вътрешния пазар МФ възнамерява да набере 900 млн. лв. от емисии на държавни ценни книжа (ДЦК). През февруари и март ведомството ще опита да пласира 4 емисии на обща стойност от близо 550 млн. лв.В началото на миналата година финансовият министър от правителството на ГЕРБ Симеон Дянков предприе подобен ход. Тогава ведомството емитира дълг за 800 млн. лв., с които да финансира субсидиите за земеделските производители. Нуждата от свежи пари дойде заради готовността на Европейският съюз да изплати средствата малко по-късно – през февруари. Същата е причината за решението на ведомството да набере близо 1 млрд. лв. сега. На кръглата маса вицепремиерът Даниела Бобева обяви, че страната ни ще предприеме регулационни промени за улесняване на процедурата за излизане на компании на борсата. Трябва не само да бъде съкратено времето, но и опростени режимите за това, защото е важно да имаме повече публични компании, смята Бобева. Правим всичко възможно за предотвратяване на банкрута на Националната електрическа компания, посочи още вицепремиерът. В отговор на въпрос от участници в панела за ситуацията в енергийния сектор в България, Бобева заяви, че не само високите цени на енергията са предизвикали недоволство у населението, но и фактът, че хората не разбират за какво плащат. Секторът е непрозрачен и именно това трябва да бъде променено, отбеляза вицепремиерът. Според Бобева има потенциал за развитие на големи проекти в сектора, включително и международни. Либерализация, диверсификация на енергийните доставки, публичност и прозрачност на дружествата са основните цели, които трябва да бъдат постигнати в енергетиката и ако това се случи, и цените ще станат по-прозрачни и няма да будят недоволство, смята Бобева. Към българския вицепремиер бяха зададени и въпроси за миграцията на българи към Великобритания и други западни страни и как това може да бъде предотвратено. Бобева посочи, че изтичането на кадри, особено в области като медицина и инженерни науки, е проблем за страната ни и ще трябва да бъдат положени усилия за насърчаване на връщането на българските емигранти обратно в България. Според Бобева това не може да стане със силови методи, а единствено като направим страната си по-привлекателна. Тя подчерта, че страховете за вълна от български емигранти към Великобритания след отварянето на трудовия пазар не са се оправдали. Подуправителят на БНБ Димитър Костов също отговаря на въпроси за България и банковия сектор у нас. Той отбеляза, че макар лошите кредити у нас да достигат 17-18 процента, разликата с други страни е, че тези лоши кредити са покрити с достатъчно провизии и реално не представляват заплаха за банковата система. Банките имат висока ликвидност и могат напълно да отговорят на необходимостта от кредитиране, каза Костов.