Какъв е проблемът с количествените улеснения на Фед?

Свободните средства, които американските банки могат да отпуснат под формата на кредити за домакинствата и предприятията, през октомври се увеличиха с още 95,8 млрд. долара, за да достигнат рекордните 2,3 трлн. долара.

„Какво правят банките с тази огромна ликвидност?“, задава въпрос президентът на базираната в Ню Йорк изследователска компания MSI Global и бивш икономист в поделението на Федералния резерв в Ню Йорк Майкъл Иванович, и разглежда проблема в анализ пред CNBC.

Отговорът е: Нищо. Банките чисто и просто връщат тези пари там, откъдето са дошли: във Федералния резерв (Фед). Те предпочитат депозитите на централната банка, върху които тя плаща лихва в размер на 0,25%, пред възможността да спечелят 4,5% от отпускането на един нов заем за покупка на автомобил или 10% за двугодишни потребителски заеми.

Преди да разгледаме проблема със слабото, но и очевидно липсващо желание на банките да кредитират, нека да направим една крачка назад и да видим колко необикновен е този поток, предизвикан от създаването на кредит от страна на Фед. В периода непосредствено преди началото на финансовата криза, т.е. цялата 2007 г. и началото на 2008 г., размерът на тези средства, или още наречени свръхрезерви, които банките депозираха при Фед, се колебаеха в интервала от около 1,5-2 млрд. долара месечно.

Оттогава Фед управлява една от най-страшните финансови кризи в американската история, създавайки пари в замяна на масирани покупки на активи с цел да рекапитализира боледуващата финансова система и да подпомогне възстановяването след Голямата рецесия.

И двете цели бяха постигнати, но с различна успеваемост.

Фактът, че размерът на помощта, за която банките се обръщат към дисконтовия прозорец на Фед, сега отново е на нивата, които наблюдавахме през по-голямата част на 2007 г., сигнализира, че финансовата система до голяма степен се е стабилизирала. Скоро ще узнаем повече за това, защото Фед възнамерява да проведе още един кръг от тестове, за да проверки как настоящият процес на рекапитализация може да предпази системата от различни по вид бъдещи сътресения.

Нефункциониращо финансово посредничество

Икономиката обаче отговори в по-малка степен на експанзионистичните кредитни улеснения на Фед. В третата си година на възстановяване, през първите три месеца на годината, икономиката все още се движи с темп на растеж от 1,5% на година - около половината от своя предполагаем неинфлационен потенциал за растеж.

Слабото банково кредитиране е основна причина за това забавяне и за мудния цикличен подем. Докато на чувствителните на промени в лихвените проценти сектори на икономиката се дължи 83% от съвкупното търсене, е ясно, че подходящото финансиране на частното потребление и инвестициите на предприятията държат ключа към устойчивия подем на огромните човешки и капиталови ресурси, които все още в американската икономика са неупотребени.

Ето тук лежи разковничето – връзката между херкулесовите усилия на Фед да продължава да помпа ликвидност и кредитирането от страна на банките е прекъсната. Данните показват, че отпуснатите банкови кредити – 40% от които са дадени на домакинствата – са се свили от началото на годината до третото тримесечие с 3% на годишна база.

В случай, че се чудите дали тази мрачна цифра може да е резултат от слабото търсене от страна на домакинствата, помислете над факта, че през същия период небанковото кредитиране на потребителите се увеличи леко до 8,23% на година. Ясно и просто – финансовите компании, кредитните съюзи и други подобни навлизат там, където очевидно банките не желаят да стъпят.

Това, което имаме тук е случай, в който трансмисионния канал между паричната политика и реалната икономика е запушен. Вместо да финансира съвкупното търсене, ликвидността, създадена от Фед, банките я депозират обратно в централната банка срещу лихва от 0,25%.

Логичният въпрос е: какво прави Фед, за да поправи и възстанови този нефункциониращ процес на финансово посредничество?

Не обвинявайте банките

Те може би правят нещо, но аз не виждам нищо, казва Майкъл Иванович. Всичко, което чета, е прибързана и неуместна игра на догадки, която играят банкерите на Фед с нивото на краткосрочните лихвени проценти. И това става при положение, че Фед не смъмря банките за всичките им предполагаеми злодеяния.

Това е жалко. Към този момент в американския бизнес цикъл лесно достъпният кредит е изключително важен, защото другите детерминанти на разходите на домакинствата и предприятията остават много слаби. Безработица от 7,3% и несигурността на работните места, която създава, са сериозни пречки за харчовете на домакинствата и предприятията. Такова е и минималното (0,9%) повишение на реалния разполагаем доход за първите девет месеца на годината.

При тези обстоятелства домакинствата най-вероятно няма да започнат да харчат спестяванията си, за да финансират текущото си потребление и да поддържат обичайния си начин на живот. Точно обраното, те ще бъдат по-склонни да изплащат заема си и да спестяват - поведенческа особеност, за която може да се направи този извод при една относително стабилна средна лична норма на спестяванията от 4,4% от началото на годината.

Това предпазливо състояние на потребителите също се отразява на проучванията, касаещи домакинствата. В началото на този месец някои предварителни данни показаха, че потребителското доверие е спаднало до най-ниското си ниво от декември 2011 г.

Какъв е изходът от ситуацията?

Както винаги, решенията трябва да дойдат от подходящите парични и фискални политики. Като имаме предвид, че фискалната политика е на автопилот, Фед има трудната задача да намери подходящия балансиран микс от политики. Дали такова решение ще свърши добра работа за продължаването на изключително благоприятната парична политика е спорно, но е сигурно, че експанзионистичната кредитна политика е правилният отговор на сляпото и прекомерно затягане на фискалната дисциплина от страна на Вашингтон.

Такъв е миксът от политики, с който разполагаме. Най-вероятно той ще остане в сила за известно време, защото бюджетните проблеми сега се превърнаха в заложник на на пръв поглед непреодолимите политически различия, които ще съпътстват междинните избори за Конгрес през следващата година и президентските избори през 2016 г.

Смятам, че, като продължаваме да отлагаме, това няма да доведе до увеличаване на потреблението и инвестиционните разходи. Но не обвинявайте банките за това. Те не създадоха тези проблеми – политиците го направиха.

С всеки един кредит, който банките отписват, те вземат инвестиционно решение, от което се очаква, че потокът от доходи ще бъде печеливш. Фактът, че банките сега очевидно мислят, че тяхната рисково претеглена печалба върху потребителските кредити е по-малка от депозитния процент от 0,25% при Фед е сериозен обвинителен акт на паричната и фискалната политики, с които те трябва да се борят.

Повече по темата в материала на Bloomberg!