Българският интерес за еврофондовете не е защитен пред Брюксел, според Червеняков

Правителствата досега не са успели да защитят българския интерес при преговорите с Европейската комисия по отношение на европейските фондове – не сме посочили редица противоречиви решения на Европейския съд в Люксембург или че се готви нов регламент, който ще допусне смесени критерии при обществените поръчки, което е основният упрек към страната ни.

Този коментар направи председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) депутатът от "Коалиция за България" Младен Червеняков по време на дискусия, посветена на разходването на европейските средства.

Той коментира, че честата смяна на нормативната уредба също е в основата на проблемите, които имаме при усвояването на европейските средства. Законът за обществените поръчки (ЗОП) например е променян три пъти в сегашния програмен период, стана ясно по време на дискусията.

Една от основните критики от Брюксел към страната ни по отношение на проектите за Споразумението за партньорство е, че не сме си научили уроците от практиките при усвояването на европейските фондове досега, обясни още Червеняков.

Има опасност да загубим към 10 млн. евро по ОП „Рибарство”, предупреди европейският депутат Илияна Йотова по време на дискусията. Досега безвъзвратно са изгубени около 4 млн. евро, но има опасност към тази сума да се добавят още малко над 5 млн. евро. Все още се водят преговори част от парите да бъдат прехвърлени към Гаранционния фонд.  

Европейският депутат акцентира върху още един проблем - качеството на фирмите, които проверяват проектите от българска страна. Тя посочи и пример - високотехнологичен проект е бил проверен от фирма, членуваща в Асоциацията на месопроизводителите. 

На фона на загубите по ОП "Рибарство", опасността за ОП „Околна среда” е да бъдат върнати на ЕС до 360 млн. евро, което е добрият вариант, коментира от своя страна Червеняков. До 360 млн. евро по ОП „Околна среда” биха били загубите, ако ЕК приложи правилото за „плоска финансова корекция”, която да бъде в размер на 5 до 10% от сгрешените проекти.

В противен случай ще бъдат отворени и проверени всички проекти, финансирани по оперативната програма, и където има нарушения – ще бъде налагана санкцията.

Атанас Папаризов, председател на Съвета по членство в ЕС, национални приоритети и европейски фондове на НС на БСП припомни и една от промените, залегнали в европейските правила за разходването на фондовете. От новия програмен период всяко евро трябва да бъде инвестирано с цел – парите да се оползотворяват, не просто да се използват, коментира още той. Инвестирането на европейските фондове трябва да бъде свързано с реформи, допълни Папаризов.

За бизнеса спънките по отношение на европейските фондове са свързани основно с административната тежест както по отношение на кандидатстването, така и за отчитането на проектите. Липсват ясни правила, единни формуляри и процедури, коментира Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Като цяло за този период е липсвал административен капацитет, който да помага при усвояването на средствата, коментираха участниците в дискусията.

Атанас Папаризов предложи и няколко конкретни промени, които да помогнат за справяне с трудностите. Според него това може да стане с помощта на единен орган, който да следи за изпълнението на правилата. Той няма да изземва функциите на управляващите органи за съответните оперативни програми, а ще има само контролни и координационни функции.

От АИКБ обаче изказаха съмнения дали това предложение би било прието от администрацията. Милена Ангелова посочи, че техни подобни предложения са срещали отпор на най-различни равнища.

Усвояването на европейските фондове е национален проблем за всяка държава членка, припомни и европейският депутат Ивайло Калфин. Европейската комисия има само контролни функции, а Европейската сметна палата прави одит на проектите. При откриване на грешки се налагат финансови корекции, което означава, че интересите на европейския данъкоплатец при разплащането на средства от европейския бюджет са опазени.

Калфин коментира още, че повече от половината държави в ЕС все още не са започнали преговори по отношение на Споразумението за партньорство, по силата на което се разпределят средствата по отделните мерки на програмите. България е била една от първите – още през април 2013 година предложението е било внесено, но досега всички документи са връщани със забележки.

В периода 2014 – 2020 година България ще получи 14,5 млрд. евро от ЕС, което е с 2 млрд. евро повече от сегашните средства. 2-та милиарда евро ще бъдат насочени единствено за преки плащания в земеделието. От друга страна обаче по Програмата за развитието на селските региони (ПРСР) средствата намаляват.

По-малко са парите и за кохезионната политика. От общата сума, която България ще получи от ЕС, малко над 7 млрд. евро ще отидат за селско стопанство, а 7,3 млрд. евро – за всички останали програми. По ОП "Транспорт" ще бъдат отделени 2,3 млрд. евро, които са недостатъчни на базата на готвените проекти, припомни още Калфин.

Той обаче допълни, че националните бюджети на страните от ЕС трябва да бъдат съобразени с европейските приоритети, а от европейския бюджет да идват само допълнителни средства.

Полша е една от страните, които са усвоили най-много средства. На последните три места по изплатени средства са България, Румъния и Италия, допълни още европейският депутат.