След пет заседания депутатите успяха да приемат Закона за държавния бюджет за 2014 година. Една от основните спънки в работата на Народното събрание през миналата седмица по отношение на бюджета беше новоприетата такса за облагане на производителите на енергия от възобновяеми източници.
Предложението за таксата беше внесено в последния момент от партия „Атака“ и одобрена по време на второто четене на закона в комисията по бюджет и финанси. По време на гласуването в пленарната зала обаче се оказа, че текстовете по нея не са прецизирани, а самата такса липсва в приходната част на бюджета.
След отстраняването на този пропуск, ден по-късно, народните представители успяха да приемат чл. 1 на закона, който определя приходите и разходите на държавата.
Малко преди бюджетът окончателно да бъде приет, финансовият министър Петър Чобанов изрази своето мнение, че това е един добър бюджет, който залага на нови политики и е с грижа за хората. Той напусна по-рано залата, за да участва в заседанието на ЕКОФИН в Брюксел.
Пред журналисти в Народното събрание Чобанов коментира и евентуалното вето върху закона за бюджета. Според него има достатъчно време за реакция от страна на Народното събрание, ако президентът Росен Плевнелиев върне закона заради новата такса за ВЕИ-мощностите. Приходната част е амбициозна и напрегната, но не и надценена, категоричен беше той.Един от най-съществените дебати днес предизвика предложението за данъчното облекчение за хората, чиито доходи от трудова дейност не надхвърлят размера на минималната работна заплата за 2014 година.
Мярката беше въведена с добавянето на нов параграф към „Заключителните разпоредби“ на Закона за държавния бюджет, а предложението е на лидера на парламентарната група на „Коалиция за България“ Сергей Станишев.
От ГЕРБ обявиха това предложение за популистко и заявиха, че това е предизборно обещание за изборите през 2014 година. Според депутата Светла Ангелова мярката ще доведе до укриване на доходи и увеличаване на обема на работа на данъчните служби.
Тя посочи още, че 420 хил. души получават минимално заплащане, но не всички от тях ще могат да се възползват от данъчните облекчения, защото към заплатите се добавя и процент за прослужено време и служителите прескачат определената граница.
В закона е записано още, че само служителите на трудови правоотношения, чийто доход за годината не превишава 12 минимални работни заплати ще могат да използват облекчението, коментира и бившият зам.-министър на финансите Владислав Горанов. Той обаче посочи, че този текст няма да работи, ако през годината бъде променен размерът на минималната работна заплата и предложи редакция на параграф 8, която гласи не 12 минимални работни заплати, а 12 пъти размерът на минималната работна заплата към 31 декември 2014 година.
Предложението не беше одобрено, след като само 16 депутати гласуваха "за". Против бяха 8, а болшинството депутати - 49, се въздържаха.
В дебатите се появиха предложения, които имат резон, призна един от вносителите на текста – Янаки Стоилов. Той коментира, че е справедливо процентът за прослужено време да отпадне. Бюджетната комисия реагира веднага и след кратка почивка предложи добавяне на нова алинея, която да коригира този пропуск. 68 депутати подкрепиха промяната, двама гласуваха "против" и двама се въздържаха.
Янаки Стоилов отхвърли и обвиненията на опозицията, че новата мярка няма да заработи, защото процедурите ще бъдат усложнени. Данъчните декларации, които по закон трябва да бъдат подавани от служителите с право да се възползват от облекчението, ще бъдат максимално опростени, заяви „червеният“ депутат. Той обаче призна още, че хората с малко по-високи доходи няма да се възползват от правилото.
Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев пък обясни, че няма промяна в „плоския“ данък и не е нужно да бъде прилаган необлагаем минимум за всички. Хората с високи доходи нямат нужда от такава промяна. „Аз нямам нужда от необлагаем минимум“, категоричен беше той.
По-рано днес депутатите одобриха идеята за намаляването на субсидията за партиите, които са получили над 1% от гласовете на последните избори. Сумата се определя всяка година от народните представители, а намалението от 10% ще спести 4 млн. лева.