Европейският парламент разглежда днес доклад за помощта от ЕС по програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България, Литва и Словакия. В документа е посочено, че трите държави са постигнали значителен напредък. Според Европейската комисия обаче, са необходими допълнителни действия за демонтирането на съоръженията.
Депутатите в Страсбург са убедени, че атомните централи са твърде остарели и не могат да бъдат икономически ефективно обновени, за да отговарят на необходимите минимални стандарти за безопасност.
За да получат обща помощ в размер на 860 милиона евро, трите страни ще трябва да променят Директивата за ядрена безопасност в своите национални законодателства и да представят подробни планове за извеждане от експлоатация пред Европейската комисия.
За пълното закриване и демонтиране на четирите блока в АЕЦ "Козлодуй" през следващия програмен период България следва да получи 260 млн. евро.
Проверки на място ще има право да извършва Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Службата ще проверява за измами, корупция или всякакви други незаконни действия, засягащи финансовите интереси на ЕС.
Досега за закриването на четирите блока са договорени 312 млн. евро, като 215 млн. вече са изплатени.
В края на октомври ръководителят на Комитета към Комисията по бюджет и финанси към Европейския парламент Ингебор Гресле коментира, че никой не контролира как се разходват българските средства за извеждането от експлоатация на четирите реактора на АЕЦ „Козлодуй“. Европейските средства се следят от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Проверки на място ще има право да извършва Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Службата ще следи за измами, корупция или всякакви други незаконни действия, засягащи финансовите интереси на ЕС.
От присъединяването към ЕС България е получила близо 868 млн. евро. Над 40 процента са похарчени за смекчаване на икономическите последици от предсрочното закриване на блковете. За следващия програмен период парите трябва да се използват само за извеждане от експлоатация.
Аварията в японската АЕЦ „Фукушима“ показа, че независимо от напредналите технологии и правилата за работа в ядрените централи, все още съществува опасност от мащабни аварии, които могат да засегнат населението на цели континенти. След ядрената злополука във „Фукушима“ през март 2011, държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС поискаха преразглеждане на европейското законодателство в областта на ядрената безопасност. Новата директива трябва да бъде приета до края на 2014.