Бюджет 2014 - на подменени обещания или на сакрални цифри

Какво да го обсъждаме, като сме в зависимост от МВФ, заявиха от "Атака".

14.11.2013 | 18:55
Бюджет 2014 - на подменени обещания или на сакрални цифри

Бюджетът за следващата година очаквано скара управляващи и опозиция, като най-сериозни кавги предизвикаха разчетите за средства за здравеопазване и образование.

Според "Атака" пък няма какво да се обсъжда в бюджета, защото страната ни е в зависимост от МВФ. „Да обсъждаме бюджет, когато държавата ни се намира в колониално робство, няма смисъл, това е все едно затворници да обсъждат дали първо да излязат на разходка, и после да отидат в столовата”, заяви лидерът на националистите Волен Сидеров.
 
Той добави, че от водеща индустриална страна сме се превърнали в „не от третия свят, ами от четвъртия” и сега изнасяме само скрап, жито и дървен материал.

"Ние не сме икономически суверенна държава, а сме поробена и нямаме право да решаваме сами какво да правим, откакто сме във валутен борд. Ние нямаме право да емитираме пари, нямаме право да водим собствена финансова политика, за всяко нещо се допитваме до МВФ, а оттам чуваме "няма да качвате заплати и пенсии", коментира още Сидеров. 
 
За БСП и ДПС пък маркорамката, която предлага правителството, е балансирана.
 
"Дори и работодателите подкрепиха бюджета, защото те искат стабилност и предсказуемост. Три сакрални цифри са заложени - 1,8% икономически растеж, 1,8% бюджетен дефицит, разчитаме и на 1,7 на сто ръст на износа и увеличение с 1,9 на сто на вътрешното потребление", защити параметрите Петър Кънев от левицата.
 
В същото време социалният министър Хасан Адемов призна, че всеки четвърти лев отива в разходите за социално подпомагане и грижи.
 
От ГЕРБ пък упрекнаха, че бюджетът е на подменените обещания.
 
"Отсъстват приоритети в образоването, няма увеличение за заплатите за учителите в бюджета, дори и БАН ще получи по-малко пари в сравнение с 2013 година, защото ще се изплатят 95 на сто, което е 2 милиона лева по-малко от тази година", обвини Милена Дамянова, която беше зам.-министър на образованието в кабинета "Борисов". 
 
Лидерът на ДПС Лютви Местан обаче отвърна на удара с аргумента, че за четири години средствата за Академията са намалени от 84 на 59 милиона лева.
 
"Това е финансов геноцид и мотивът за това беше, че там работели феодални старци. Заради това по тази тема трябва да се извините на хората от БАН, а не да се изказвате", обърна се към опозицията той.
 
Валентина Богданова от БСП припомни, че в бюджета изрично е записано, че средствата за здравеопазване и образование ще се изплатят на 100%, а за другите сфери -  на 95 на сто.
 
Просветният министър Анелия Клисарова също защити макрорамката и посочи, че за образование са заделени 3,8 на сто от брутния вътрешен продукт. Тя обаче се оплака, че заради лошото управление на Фонд „Научни изследвания”, трябва да върне 8 милиона лева в държавната хазна.
 
На 21 ноември ще бъде представена стратегия за висшето образование, обеща министърът и добави, че без нея няма да можем да реализираме оперативната програма за наука.
 
От ГЕРБ обвиниха управляващите, че зад гръмките обещания идват тежките разочарования и заради парите за здравеопазване. „Бюджетът на Министерството на здравеопазването търси само оцеляване. С 9 милиона по-малко са парите за него, 8 милиона лева са нужни и за плащане на таксата за пенсионерите, а това прави 17 милиона по-малко”, упрекна Даниела Дариткова. 
 
Според нея единственото, което гарантира правителството, е сътресения и напрежение в системата.
 
Здравният министър Таня Андреева от своя страна припомни, че за 4 години до над половин милиард лева са достигнали задълженията на болниците заради лошо правени бюджети. "Не Борисов построи магистралите, а всички ние със здравните осигуровки", коментира тя заради отнетия резерв от 1,4 милиарда лева от НЗОК по предложение на бившия финансов министър Симеон Дянков.
 
Според социалния министър Хасан Адемов проблемът с финансирането в здравеопазването е голям, но не е единственият, защото“ когато се отделяха повече пари, здравеопазването трябваше да е поне три пъти по-добро, а не беше така“.
 
"Това, което се наблюдава, е срив на солидарността и сега има близо 2 милиона здравно неосигурени, част от тях могат да си ги плащат, но нямат доверие в системата. Направихме така, че нито пациентите, нито лекарите не вярват на системата, лекарите вече са демонизирани", каза той.
 
"Най-големият грях е, че вкарването на парите от целево предназначение в общия резерв стопира реформата в здравеопазването", упрекна и Йордан Цонев от ДПС.