Проблемът с конкурентоспособността на българското земеделие не е, че му липсва финансиране, а че останалите сектори в Европейския съюз са прекалено субсидирани, коментира в ефира на Bulgaria On Air Николай Вълканов от Института за пазарна икономика.
По думите му това е особен проблем в сектора животновъдство. Според него схемата за субсидиране на животновъдите „на глава добитък“ не е много удачна, тъй като не стимулира инвестиции в по-добри животни.
Той подчерта още, че различните сектори в земеделието не са и няма да бъдат равнопоставени нито на ниво ЕС, нито спрямо съседните държави. По думите му единственият вариант да има равнопоставеност е с промяна на Общата селскостопанска политика и то в частта си на директните плащания, които според него трябва да отпаднат, както у нас, така и в ЕС.
„За това обаче не се говори и не се прави“, коментира Вълканов. Той допълни още, че в следващия програмен период е заложено 13% от европейските средства да отиват за производство, в това число и животновъдния сектор. Икономистът подчерта, че все още липсва яснота кои точно сектори какви средства ще получават.
„По- много груби сметки говорим за около 200- 230 милиона лева на година“, допълни Вълканов, като уточни че 2014 ще е преходна година по отношение на финансирането по тази линия.
Икономистът очерта три ключови проблема на българското земеделие.
„Първият от тях е раздробената собственост на земята. Вторият е, че не всички сектори имат еднакъв достъп до земята. Това се отразявана на начина на подпомагане, което е и третият проблем,“ посочи Вълканов. Той обясни, че от 2007 е факт монокултурното подпомагане, което фаворизира развитието на два основи сектора - зърнопроизводство и на маслодайни култури. „Това насочи много производители да се занимават с тези сектори и останалите останаха на заден план,“ допълни икономистът.
Вижте цялото интервю от видео файла.