Първоначалният гняв срещу президента на Египет Мохамед Мурси се зароди още миналата есен, когато настоя за ислямистка конституция, а след това и заради полицейското насилие, предаде Bloomberg. Недоволство от икономиката обаче се вижда навсякъде.
Страната преминава през най-тежката си икономическа криза от Великата депресия. Бизнесът избяга, като 1500 завода затвориха и в страната няма пари. Това дърпа надолу местната валута.
Цените на вносните стоки растат. Инфлацията е 11% годишно и е особено тежко за тези, които дават половината си заплата за храна. Това е критичен проблем в страна, която харчи над 20% от БВП за субсидии на хранителни продукти и горива.
Правителството и народът заедно фалират. Туризмът се срина по време на Арабската пролет. Сега едва се възражда, но ще бъде засегнат от последните събития.
Печалбата от Суецкия канал - златната кокошка на Египет - също намалява. Безработицата скочи до небето, като вече е над 13%. Една четвърт от египтяните живеят под прага на бедността, а още толкова - малко над него.
Хората са разочаровани. Преди две години те излязоха на улицата с надежда да направят нещо хубаво за себе си. Оказа се, че не успяха. Мурси не свърши нищо, за да оправи икономиката. И до момента няма данъчни закони, нито финансови промени, които биха подобрили живота на хората.
Бизнесмените се страхуват да работят в страната и нищо не се случва. В момента няма долна камара на парламента, която да приема закони, защото опозицията напусна. Правителството на практика е парализирано.
Преговорите с Международния валутен фонд за свежи пари, които да оправят сметките на правителството се провалиха. Засега кабинетът не иска да провежда необходимите икономически реформи.