Предложенията на кабинета „Орешарски“ за облекчаване на регулаторните режими и обществените поръчки са спешни краткосрочни мерки, коментира в ефира на Bulgaria On Air Елеонора Негулова, председател на Националнoто сдружение за малък и среден бизнес. Тя допълни, че има нужда от държавна политика за малките компании за следващите седем години.
На първо място трябва да бъдат създадени общински и областни структури, които да разпределят ресурсите към бизнеса, коментира Негулова.
„В момента имаме една хипер централизирана пирамидална структура в лицето на Икономическото министерство и на Изпълнителната агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия. Липсват онези звена на местно ниво, които да работят с бизнеса,“ обясни Негулова. На второ място следва да бъде направена промяна на Закона за малките и средни предприятия, допълни председателят на Националнoто сдружение за малък и среден бизнес.
Негулова е оптимист, че държавната стратегия може да бъде разработена до края на годината. „В момента има работни групи по конкретни мерки, които могат да бъдат приложени и към усвояването на средствата по програмата за Конкурентоспособност и иновации. Ако обаче не бъде приета подобна програма, ще търпим последиците следващите седем години,“ категорична е Негулова.
Тя допълни, че електронните общини ще улеснят работата на малкия и среден бизнес.
„Необходими са и промени по облекчаване на редица данъчни закони, които да намалят тежестта върху бизнеса,“ коментира Негулова. Тя даде за пример плащането на ДДС, което в момента се извършва при фактуриране на сделката. „Ако обаче фирмата няма оборотни средства, може да се наложи дори да тегли кредит за целта. Затова ние предлагаме това да се случва при плащането на сделката“, заяви председателят на Националнoто сдружение за малък и среден бизнес.
Друг проблем пред малкия и среден бизнес е невъзможността за въвеждане на иновации.
„В момента няма физически места, от където бизнесът може да черпи ресурси за иновации“, коментира Негулова. Тя допълни, че трябва да бъдат създадени структури, които да подпомагат бизнеса при документирането на иновацията. „На второ място идват фондовете, през които да се осигури финансирането. След две- три години да се прецени какъв процент от това финансиране да е безвъзмездно. По този начин държавата ще осъществи т.нар „споделен риск“, коментира Негулова и допълни, че целят процес следва да е съпътстван от консултатски фирми, които да съветват компаниите.
Според нея политиците вече са осъзнали необходимостта да подпомагат малкия и среден бизнес. В България големите компании са едва 0.2% от всички. Останалите са малки и средни компании. В този смисъл цялата икономика е базирана на малкия и среден бизнес, коментира Негулова.