Съществуват 54 незаконни лицензионни режима, администрирани от общините, които са в противоречие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, алармираха от Българската стопанска камара.
„Публичните услуги са скъпи, не са в съответствие със законовите разпоредби, не отговарят на разходно ориентирания подход за определяне на тяхната цена. Доказателство за това са финансовите резултати на Агенция по вписванията, която за 2012 има печалба от 42.3 млн. лева и Българска агенция за експортно застраховане (с печалба от 3.1 млн. лева за 2011)“, обясняват от БСК.
Голяма част от държавните институции са се превърнали в приходни агенции на бюджета, а не в структури, обслужващи бизнеса, категорични са предприемачите. Според анализ в момента има над 800 регулации, които са излишни и затрудняват фирмите.
Според бизнеса високите такси в съдебната система например, представляват сериозна бариера пред достъпа до правосъдие, особено за малкия и среден бизнес
Темата с административното бреме не е нова. Всеки път когато властта се сменя, новите управници подхващат недовършените дела на старите и обикновено ги заклеймяват като неефективни. Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че правителството на Бойко Борисов бе третото по ред, което се захвана с безумните регулаторни режими. Кабинетът на ГЕРБ дори плати 150 000 лева на частна компания, която да направи анализ на изискванията за подаване и издаване на справки, декларации, удостоверения, разрешения и т.н. и да даде препоръки за намаляване на формалностите и съкращаване на срокове.
Всъщност и предишното правителство на БСП, НДСВ и ДПС също възложи на външна фирма изготвянето на подобен анализ. Въпреки това неправомерно въведените регулации продължават да действат, дори се появяват нови.
Много общини продължават например незаконно да прилагат регулаторен режим за регистрация на търговски обект. В различните общини режимът носи различни наименования - например "разрешение за упражняване на търговска дейност", "регистрация за упражняване на търговска дейност", "уведомление за упражняване на търговска дейност" и др. Във всичките му разновидности обаче той не е регламентиран в нормативен акт, което е в пълно противоречие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Независимо от наименованието му на много места се предвиждат такса (от 1.50 лева до 250 лева), предоставяне на значителен брой документи към заявлението и срок за извършване на регистрацията (от 1 ден до 30 дни) или издаване на разрешителното. Има и глоби (от 200 до 5000 лева) в случай на неизпълнение на задължението за регистрация или за подаване на заявление за разрешение или за уведомление.
Например в община Камено, Бургаско, за да откриеш търговски обект, не се плаща такса, но се чака до месец за разрешение, независимо че е преминала проверката на всички останали задължителни по закон служби - ХЕИ, пожарна, данъчни. Във Видинско, има такса от 30 лева, ако искаш да откриеш търговски обект. След като тя се плати, се чака поне две седмици, а ако се заобиколи процедурата, има глоба от 500 лева за физическо и до 5000 лева за юридическо лице. В други общини цената на едно разрешително може да достигне и до 250 лева, оплакват се потърпевши.
Освен всичко останало отсъства стандартизация на образците на необходимите документи за стартиране на стопанска дейност или за осъществяване на отделни сделки в различните общини. „Електронизирани“ са едва 30 публични услуги при 750 публични е-услуги в Естония и над 1000 за страни като Холандия и Финландия.
Икономистите неуморно повтарят, че благоприятната бизнес среда би трябвало да се контролира със закон, а не с регулации, защото колкото повече режими има, толкова повече чиновници за тяхното обслужване са нужни. И докато в Европа тази тенденция е сведена до минимум, то у нас се създават непрекъснато нови регулации с цел откриване на повече работни места и повече възможности за "плащане под масата".