Европейската комисия даде негативни оценки за България и Румъния в юлския си доклад, тъй като и в двете страни липсвала „стабилна демократична база“, коментира за „Дойче веле“ професорът по история от Лайпцигския университет Волфганг Хьопкен. „Не само съветският режим, но и предвоенната история на тези страни ги лишава от дълъг демократичен опит, а фазата на прехода през последните десетилетия е твърде кратка и хаотична, за да се получи очакваната стабилност“.
В анализа се цитира мнението на професора по международни отношения от Букурещкия университет Франц-Лотар Алтман, според когото приемането на България и Румъния в Европейския съюз през 2007 се случило с доста родилни мъки. „Сега тези родилни мъки отново се обаждат, защото нещата изобщо не се развиват перфектно. От друга страна и в старите членки не всичко е перфектно“.
"Смятам, че такива страни, където демокрацията още не се е утвърдила, наистина трябва да бъдат под особено наблюдение. Това е напълно легитимно и изобщо не означава, че в Евросъюза се въвежда двукласово общество - на прекрасните западни демокрации и на дефектните източни. И при нас не всичко е розово. Като си помисля само как в Бундестага беше приет Законът за адресната регистрация - не бих го нарекъл звезден миг за политическата култура в Германия", допълва Хьопкен.
И двамата наблюдатели са убедени, контролните механизми на Европейския съюз трябва да продължат. „Надеждите, че тези страни бързо ще се оправят, след като веднъж вече са влезли в ЕС, бяха попарени. След приемането в ЕС силният натиск отпадна и съвсем естествено вече не се полагат толкова усилия в реформите”, смята Алтман.