100 селища в страната имат потенциал да се отопляват от централи на биомаса. Проектите обаче са в застой заради липсата на комуникация между инвеститорите и държавата в лицето на три министерства - на икономиката, на околната среда и на земеделието. Към момента успешно функционират две централи - в Банско и Ихтиман, стана ясно по време на кръгла маса за предизвикателствата в сектора.
Според инвеститорите, основните проблеми произтичат от това, че не се сади бързорастяща дървесина и, че горски служители нямат практиката да събират падналите вършини и клонки, а ги оставят да гният в гората, обясни по време на кръгла маса Илко Йоцев, бивш заместник министър на енергетиката от кабинета "Саксгобургготски" и собственик на централа в Ихтиман. Той настоява събраните клечки да бъдат извозвани за продажба. "Освен това, искаме сключване на дългосрочни договори за директна доставка на дървесина,не през няколко посредника".
Все още много малко общински обекти имали изгода от присъединяването към централа от биомаса, защото "някой чиновник щял да се лиши от нафтата за себе си", смята Йоцев.
От бранша искат създаване на работна група с представители на трите министерства, която да се координира от Министерския съвет и да решава по-бързо наболелите проблеми на сектора. ПОЛЗИ
Преди три години училище в Ихтиман е давало по 125 хиляди лева за нафта. В момента за биогаз плаща по 20 хиляди лева. Според Лияна Аджарова от Българската асоциация за енергийни агенции, едно домакинство ще се наложи да задели между 1000 и 2000 лева за закупуване на инсталация за пелети. Зимният сезон пък ще струва не повече от 700 лева.
Цялото интервю вижте във видео файла