Дупката в държавната хазна за изминалата година е близо 1.6 млрд. лева, което е 2.1% от БВП, показват данни на финансовото министерство. Според първоначалните прогнози разликата между бюджетните приходи и разходи трябваше да бъде около 1.9 млрд. лева или 2.5% от БВП. Само за последния месец от 2011, дефицитът е намалял с 533 млн. лева.
Експертите на Симеон Дянков обясняват по-малкия дефицит с подобреното усвояване на европейските средства. Дупката в хазната в края на годината се дължи на дефицит по националния бюджет в размер на 1.7 млрд. лева и излишък по европейските средства в размер на 167.9 млн. лева. Само месец по-рано (през ноември) страната ми получи близо 400 млн. лева по-малко от ЕС.
За сравнение през 2010 разликата между приходи и разходи възлизаше на 2.82 млрд. лева или 4% от БВП. Фискалният резерв към 31 декември 2011 е в размер на 5 млрд. лева.
Данъчните постъпления за миналата година възлизат на 20.5 млрд. лева. За 2011 хората на Дянков са успели да съберат и планираните косвени налози. Само от ДДС в държавната хазна са влезли 6.61 млрд. лева, което е с над 5% повече от 2010 година, когато програмата не беше изпълнена. Приходите от акцизи са 3.8 млрд. лева.
Фирмените данъци обаче изостават. От корпоративния налог на финансови институции (включително застрахователни компании) са събрани едва 106 млн. лева или 65.4% от планираното.
Приходите от корпоративния данък на нефинансовите предприятия (вкл. юридически лица с нестопанска цел) са в размер на 1.2 млрд. лева, което представлява 90.5 % от предвидените в разчетите.
От подоходния налог са постъпили 3.6 млрд. лева, което е с почти 3% по-малко от предвиденото. Приходите от данъка върху застрахователните премии са в размер на 21.6 млн. лева, при заложени в годишните разчети към 20.0 млн. лева.
Въпреки слабото неизпълнение, повечето икономисти коментират, че последните данни на финансовото министерство са глътка свеж въздух на фона на международната ситуация и пазарните сътресения от последните месеци. Според анализаторите публикуваните числа ще окажат благотворен ефект върху цената на дълга на България и ще улеснят финансирането на страната при по-ниски лихви.