Постъпленията от емигрантите, които в последните кризисни години бяха значително перо в икономиката, намаляват и се топят от инфлацията, показва статистиката на БНБ. През октомври – последния месец, за който има обобщени данни – българите в чужбина са изпратили на роднините си у нас 62.2 млн. евро, с три и половина милиона по-малко, отколкото през септември. Експертите обясняват това с влошените икономически показатели в еврозоната и с нарастването на безработицата в страни с многобройни български колонии, като Испания например. Както през миналата, така и през тази година много български строители напуснаха Испания след срива на имотния пазар в страната. Гастарбайтерите от Гърция също масово се завръщат в България.
На годишна база постъпленията от работещите в чужбина всъщност са се увеличили – за първите десет месеца на 2011 те са с 12 млн. евро повече от същия период на 2010, което е ръст от 12.1 на сто. При 3% процента инфлация за периода в еврозоната и 2.3% у нас излиза, че на практика средствата са намалели. Иначе абсолютният пик на изпратените от чужбина пари бе през май тази година – 77.4 милиона евро. Трябва обаче да се отчете, че статистиката на БНБ обхваща само официалните банкови трансфери и не включва изпратените пари в брой и чрез познати. Според някои експерти те биха увеличили общите постъпления с над една трета.
Според икономиста Красен Станчев трансферите на емигрантите към България имат около 10% влияние върху пазара на недвижими имоти и динамиката на жилищното строителство.
В числа
540 000 българи работят и живеят в друга европейска държава (по данни на Европейската комисия).
659 млн. евро са парите, изпратени от емигранти от началото на годината до октомври.
Най-много средства изпращат българите от колониите в Италия.
Най-малко пари, спрямо броя на емигрантите, идват от САЩ и Канада.
40% от гастербайтерите заемат длъжности, които изискват минимални умения.
7% имат висококвалифицирана професия.
24% се изхранват чрез търговия.