Владимир Сиркаров: Г-н Керезов, през изминалата година холдингът Химимпорт отчете доста добри резултати. Накратко пазарната капитализация на компанията е четвърто място, с близо 561 млн. лв. общи приходи, брой сделки, печалба и марж на печалбата на първо място. И оттук беше ли постигнат оптимумът за 2010 г.?
Александър Керезов: Предвид икономическата обстановка в страната и света, тъй като процесите, които протичат в глобалната икономика намират отражение върху българската икономика - Да, беше постигнат оптимумът и като резултат, и като обем на приходи от продажби. Разбира се, нашето желание и стремеж е постоянно да нарастват тези приходи и респективно печалбата, но не всичко зависи от хората в групата. Има редица външни фактори, които оказват своето влияние и ние трябва да се съобразяваме с тях.
Владимир Сиркаров: Кои са основните проблеми от макро гледна точка в страната? И оптимист ли сте за 2011 г., че може да има подобрение, след слабото възстановяване спрямо 2009 г.?
Александър Керезов: Всички признаци говорят, че се задава нова криза, която ще отнеме между две и три години. От тази гледна точка, това оживление, което наблюдаваме от края на миналата и началото на тази година, можем да наречем временно явление. По- скоро тенденциите са за започването на нова криза. Разбира се, при нас винаги на предни позиции стои оптимизмът. Дори в криза понякога се намират удачни места за инвестиране. В холдинга преобладава оптимизмът. В този смисъл, след период на криза следва по- дълъг период на възход в икономиката.
Владимир Сиркаров: В тази връзка, кои сектори са в най- добра или по- скоро в най- малко лоша позиция при една такава тежка обстановка?
Александър Керезов: В по- малко тежка обстановка са дружествата, които оперират във финансовия сектор. Това са преди всичко, финансовите институции, застрахователните и пенсионно-осигурителните дружества. Те са в по-малко неизгодна позиция, защото от банка, застраховане винаги има нужда. Предполагам, че доста удари ще продължават да понасят дружествата, които оперират в строителния сектор, поради свитото потребление и намалялото кредитиране на банките. След бума на ипотечното кредитиране преди 3 - 4 години, сега много от банките, които разчитаха на привличане на клиенти чрез ипотеки, вече започват да изпитват проблеми със събирането на тези кредити. На свой ред, свитото търсене на жилища води след себе си проблеми в строителния бранш и по-конкретно за компаниите, които са инвестирали в имоти за строеж и имат недовършени сгради, например. Моите надежди за ръст са свързани с по- доброто развитие в сферата на туризма. Преди всичко, защото някои от традиционно предпочитаните от европейците дестинации в момента имат проблеми с обслужването - имам предвид Тунис, Египет, дори и съседна Гърция. Надявам се това да бъде използвано от българския туристически бранш и да бъде привлечен по- голям поток към българското Черноморие, а и не само.Това би било добре за българската икономика, като цяло.
Владимир Сиркаров: Да преминем към територията на капиталовата търговия. Знаем, че Централна Кооперативна банка, Химимпорт са едни от най- силните дружества на родния капиталов пазар. Оттук - как публичността на дадена компания й помага в бизнеса? И помага ли родния капиталов пазар на бизнеса?
Александър Керезов: Родният пазар, все още прохожда. На практика от 2006 г. на Българската фондова борса започнаха доброволно да се появяват дружества. Едно от тях е Химимпорт. Трябва да изключим, разбира се, онези компании, които бяха направени насила публични чрез масовата приватизация. И Да, подобна публичност помага. Първо, защото отчетите на тези компании са достъпни до широката публика. Този, който желае и разбира от цифри, има възможност да се запознае с тази информация. На второ място, по този начин се привличат чужди инвестиции - малко или много. И не на последно място - самата търговия на тези публични компании повишава културата на българския инвеститор. Малко или много, преди време понятията “акции”, IPO, “вторично предлагане” бяха чужди за българския инвеститор. С повишаването на културата се повишава и качеството на търговията и респективно на самия капиталов пазар. Българският капиталов пазар е малко по -особен. За разлика от нормалните капиталови пазари, където всяка положителна новина води до повишаване на стойността на акциите, които се търгуват от публичните компании, на нашите пазари се получава точно обратното - при добра новина - в общия случай акциите падат като стойност. Но тези проблеми, можем да определим като “проблеми на растежа”. Моите надежди са, с излизането от кризата инвеститорите на българския пазар ще се върнат. Респективно капиталовата стойност на търгуваните акции да започне да нараства. Добре е, компаниите, които са публични, да имат по- голям капитал, т.е. по- голяма ликвидност, за да търгуват акциите си. Доста по- трудно се продават акции на компании, които имат капитал, например от 200 хил. лв., и пускат на пазара 10 % или 15 % от него. Това означава, че и компанията ще печели по малко от участието си на борсата. Аз лично не намирам място на подобна компания на борсата. Това са правила, които би трябвало самата финансовата институция или Българската фондова борса да въведе и спазва, преди пускането на една компания в публичното пространство.
Владимир Сиркаров: Оптимистично ли гледате на бъдещето на българския фондов пазар и по специално на идеите за отделна клирингова институция, за приватизация на родния капиталов пазар, за повече IPO, ЕРП -та, за нов интерес и за промяна на конюнктурата на пазара - на организационно ниво, и най- вече по отношение на функциите й да помага на бизнеса?
Александър Керезов: Всеки човек е малко или много оптимист. При всички случаи, връщането на чуждите инвеститори ще провокира още българските компании, които търсят капитал, посредством превръщането им публични компании. Най- евтиният капиталов ресурс се намира на фондовата борса. Стига самите компании да са достатъчно атрактивни, т.е. да предполагат растеж и развитие. Чуждите инвеститори, а и българските, биха се заинтересувани от една нова компания, залагайки на това, че нейната стойност ще се расте в бъдеще. Същевременно според мен българската държава трябва да упражнява контрол по отношение на събираемост на данъци и спазване на законовите изисквания, но не и да има капиталово участие в различни дружества. Особено, когато става дума за миноритарни дялове, защото това е един допълнителен източник за приходи в бюджета. Достатъчно е държавата да контролира спазването на законите - и административни, и данъчни, за да може да регулира отношенията с дружествата, които са регистрирани в България. Държавата спокойно може да пусне миноритарни пакети за приватизация на Българската фондова борса. Дори в моменти, когато се водят стратегически кампании, от гледна точка на национална сигурност, например. Примерите по света са много. Държавата пак ще управлява дружеството, но същевременно ще има и свеж паричен ресурс, който ще постъпи в държавния бюджет. Тези средства могат да останат в резерв или да допълнят бюджетите на отделните отрасли или министерства, които изпитват недостиг на паричен ресурс.