7 % повишаване на възнагражденията поискаха синдикатите. Министерството на труда и социалната политика настоява за 11 % увеличение. В същото време, ефектите от кризата не са еднакви за различните сектори на икономиката, отбелязват експертите.Препоръчителното увеличение на заплатите в частния сектор може да доведе до нарастване на безработицата. Според Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара, корекцията на минималната работна заплата е винаги свързана със социални плащания- пенсии обезщетения, помощи. В комбинация, тези предложения могат да имат негативен ефект, а именно - намаляване на заетостта.Според заместник-председателя на БСК, все пак в определени отрасли, където има положителни прогнози за растеж, може да има повишаване на заплати. Такива, например са: туризмът, свързаните с производството на храни, тези в областта на металообработващата промишленост, машиностроенето, електротехника, и преди всичко предприятията, които работят за износ.Позицията на работодателите е, че този въпрос е най-добре да се обсъди на браншово ниво. Вариант за решаване на проблема е договаряне на споразумения за минимално заплащане в браншовете, където има сключени трудови договори. Друг вариант е договарянето на минималните осигурителни прагове по длъжности и дейности. В огромната част от случаите, това, което е договорено като осигурителна основа, това се и заплаща. Това важи за открития бизнес, допълва Димитър Бранков.Преди да се стигне до окончателно решение, трябва да се проведат необходимите консултации между социалните партньори, за да се отчетат внимателно всички ефекти от мярката, смятат работодателските организации.