Жената, която следва пътеката, по която още никой не е вървял

Народът доста изстрада. Толерантността я няма. Няма съпричастност. Много е трудно да бъдеш благороден в атмосфера на „всеки сам за себе си“. Няма общност, няма обич между хората – това са общи приказки, защото темата не е за 10 минути. Тя е доста обширна. Хората трябва да се събират заедно и да мислят какво да правят. Не можем да съществуваме поединично. Двадесет и пет години след така наречения „преход“ не успяхме да създадем личности – споделя актрисата Биляна Петринска в разговор в Медиите ON AIR.

Тя коментира какъв е моделът на успелия човек в България и как можем да излезем от объркания кръг: Някой беше казал, че посредствеността е крещяща. Това може да се отнася за много сфери в нашия живот. Когато си по-нахален, първичен, нетолерантен, нечувствителен, тогава си в по-предните редици. Смятам, че има много хора, които могат да научат нацията, да споделят смисъла, който те създават. Но те, като че ли, сами се държат някъде в ъгъла. Трябва да има една критична маса, която да надделее над злободневието, за да се създава мисъл.

Един човек на изкуството вижда най-добре реалността в тази сфера и може да обобщи в няколко изречения какво се случва. Биляна Петринска отговаря и „Защо се случва“: Пълна профанизация на професията (актьорството). Не се цени този, който полага усилия. По телевизията се излъчват реклами, в които се търсят хора без актьорско образование, да участват във филм, сериал – това е безумие. Когато тази малка държава произвежда само тези такива звезди, няма друга алтернатива, тогава младото поколение свиква с тази „чалга“ – аз няма нужда да полагам усилия, защото мога като този или тази, да бъда известна с това и това – което е много лесно. Родителите ми са богати, за мен е много лесно.

Това се случи без да искаме. Както казва Иван Радоев - най-сложните неща, от които няма връщане, се случват бавно, постепенно, капка по капка. Не се усеща как се случват и няма връщане назад.

А какъв трябва да бъде един актьор? Кое съпътства истинския успех и развитие? Най-трудно беше това, че съм завършила частно образование. Това беше повода аз да се състезавам със себе си, да искам да бъда все по-добра. Тоест, съмнението в себе си, е било позитивно за мен. Това ме е движило напред. Човек трябва да доказва себе си и в други полета на изява, освен само в мълчание и красиво присъствие. За една набедена за красива жена е много по-трудно да докаже себе си. Човек не трябва да спира да доказва, че са му гласували доверие ненаправно, трябва да заслужи мястото, където е поканен.

Как операта е намерила Биляна Петринска? Йосиф Герджиков ми зададе като тема в колежа да изпея опера. „Ти трябва да пееш, ще те запозная с моя приятелка в Италия – оперна певица“, и това беше Дарина Такова, при която сега уча пеене. Двадесет години по-късно това съвпадение ме накара да се замисля, че може би трябва по-сериозно да се занимавам с пеене. Човек, когато получи нещо от Господ като дар, трябва да го развива... Много съм щастлива, че получих една професионална покана през август от „Музикалните дн“,  в Правец. Христина Ангелакова ме покани да изпея ария от оперетата на Йохан Себастиан Бах „Ла Пеликула“. За което получих първия си отзив като оперна певица. Но няма да изоставя театъра.

Биляна успява да изпълни една своя детска мечта – да бъде учител. Като асистент по актьорско майсторство към Театрален колеж „Любен Гройс“ тя е учила своите студенти „да обогатяват средствата си, да не залиняват, да излизат от привичността си от зоната си на конфорт“. Освен в колежа Биляна е преподавала и в майсторски клас по рисуване при художника Атанас Мацурев, където развива още един свой талант – рисуването.

Развитието и предизвикателствата са неща, които винаги са водили Биляна Петринска през целия й живот. Затова, когато Доника Ризова я пита дали би влязла в риалити формат, типично за нейната философия на живота, Петринска отговаря: Риалити форматите са нещо, без което не може. Стига да има алтернатива. Аз бих влязла там, където се дава платформа на моите качества – например с пеене. Ти влизаш, за да се развиваш, да провериш докъде можеш да стигнеш. Още като студентка винаги това ме е водило – защо не ВИТИЗ, а частният колеж – защото искам да видя какво е другото.

Биляна Петринска определя себе си като щастлив човек. Тя споделя, че обществото днес приема за скучен, мъж, който е кавалер, толерантен, благороден – човек, който тя определя като „широкомащабен вътрешно“. Тези три качества иска да притежава и мъжът до нея.

Биляна отново излиза от статуквото като казва, че една жена трябва да цъфти до мъжа си, иначе правим нещо, което обществото налага – да се съюзиш, да влезнеш в двойка, да се омъжиш, да родиш деца и дори да живееш в лоши отношения заради децата си. Тя смята, че, когато се събереш с един човек, това трябва да се случи естествено. А, когато се случи, да не се успокояваш, че вече всичко е наред и остава само да се наслаждаваш на емоциите. Напротив. „Трябва да положиш усилия, да изграждаш характера си“, докато работиш над връзката си. 

Цялото интервю вижте тук: