С фотографа на звездите Енчо Найденов разговаря Доника Ризова.
-Имал ли си моменти в работата с дадена известна личност, когато си си казал: „Спираме снимките, не мога, не се получава или той или тя не се справя, или има прекалено много звездни изисквания към ситуацията“?
- Стигне ли се до такъв проблем по време на снимките, става неприятно. Когато спираме снимките, започват неприемливи реплики от двете страни, и най-важното - не се върши работата. Човек трябва да полага всички възможни усилия това да не се случи. –
-Трябва да има една особена симбиоза между фотографа и човека, който му се доверява. Ти казваш, че трябва дори да направиш компромис в някои случаи, за да може моделът да се чувства добре и да даде всичко от себе си. А как се получава, когато срещу теб стои човек, който не може да се отпусне?
- Много хора, които са непрофесионални модели, не са уверени в това, което правят, и ти трябва да им дадеш шанс да се успокоят, за да дадат нещо от себе си. Те влизат в едно празно студио с чисто бял фон, а ти искаш от тях да бъдат красиви или да проявят емоция. Веднъж работих с проф. Пантев, който имаше такъв проблем - бе притеснителен. Започна да ни разказва истински истории, като вицове. И ние го снимахме, докато той разказваше. Чувстваше се естествено, а ние се забавлявахме.
-И така се е получила фотосесията по-естествена. -Когато снимаш хора, това е най-важното. Да намериш начин да стигнеш до тези хора, за да може те да ти се доверят, да ти повярват, че това, което им разказваш, е ОК. Както казваше, един тексаски фотограф: „Дай ми, за да ти дам“.
-Кои са звездите, които са ти се доверили най-много? Можеш ли да откроиш някои от тях или се притесняваш да не обидиш други?
-Не, не бих искал да обидя някого, но в по-голямата част от случаите снимам по задание, по поръчка. Моите снимки са необходими, те са нужни на някого и затова ги поръчват. Старая се с всички, с които работя да запазваме добри отношения, защото това е най-важното. Никога не знаеш дали няма да работиш отново с тези хора.
- Отказал си да снимаш Сашка Васева. Защо?
- Тази история не я помнех. Сега си спомням, че преди години се запознахме пред едно заведение и тя тогава каза: „Ти си фотографът, който отказа да ме снима“. Не помня да съм й отказвал. Понякога съм отказвал да снимам, защото човек трябва да снима това, което му харесва и което му идва отвътре.
- Но си снимал Азис?
- Но как? Въпросът не е кого снимаш, снимал съм й Бойко Борисов, но въпросът не е кого снимаш, а как го снимаш и защо. Снимките с Азис бяха за корица, сесия, която продължава да остава най-сложната фотосесия, правена за списание в България. Корицата представлява кадъра на тайната вечеря, но на вечерята са Азис и цялата му рода. Един час мога да разказвам само за тази фотосесия, колко е сложна, дори не мога да си спомня колко хора участваха в нейната организация.
- Вярно ли е, че е имало история със загубени роднини с автобус?
-Да, някои от роднините му бяха тръгнали с камион от Враца и не стигнаха. Но има по-интересен случай. За кадъра Жоро Манов даде на музикантите 20 лева, които ги закичихме като реквизит в акордеона, но когато снимките приключиха, парите изчезнаха. Азис не е сниман в стилистиката, в която се появява публично. Снимал съм и Преслава за корица на списание EVA, само че не в стилистиката на Преслава, а в стилистиката на списанието, като красива жена.
- Има ли номер на фотографа, с който всеки прави магията си?
- Важно за всеки фотограф е да има „номер“, защото това те различава от другите, ако всички фотографи подхождат по един и същи начин и правят едно и също, снимките също ще са сходни. Когато имаш собствен подход и разбиране, тогава става различно. За мен е много важно да има емоция. Човекът, когото снимам трябва да ми говори нещо, когато погледна после снимката да ми казва нещо.
- Работил си с едни от най-красивите жени в България, сред тях вероятно има безспорни професионалисти, от ранга на Лили Иванова. Разкажи ни малко повече за работата си с нея.
- Лили Иванова е впечатляващ професионалист. Снимал съм я два пъти. Първият път беше много отдавна, за интервю във вестник преди около 20 години. Отидохме в нейния дом, а тя се държа много приятно. Вторият път бе за юбилейния брой на списанието. Снимахме различни известни личности, една от които беше Лили Иванова. От нея искахме да направи конкретно нещо. Тя дойде навреме, беше готова навреме, попита какво трябва да направи, ние й обяснихме, разбра от раз и го направи още с първия кадър. Снимките не продължиха повече от 10 минути, защото тя го може.
-Последната ти корица е с Елена Йончева и с нейния малък син. Доста се шуми по това, че изглежда по един изключително естетски начин и я показва в една нова светлина. Твоят коментар в едно интервю бе, че си впечатлен, че си снимал модел, който има по-скъп апарат от твоя.
- Така е. Когато с арт-директора на списанието, Биляна, седнахме да обсъждаме корицата на Елена, предложенията й ме настроиха скептично, дори настоявах да вмъкнем екшън в снимките, защото тя е репортер и е на горещите места, но Биляна тогава ме убеди, че по-правилното е нещата да изглеждат по друг начин. Тя има син, това е промяна в живота й. Все пак смятам, че най-важното в тази корица е самата Елена. Тя е един много свободен човек, изключително земна жена.
Повече за интервюто с фотографа на звездите Енчо Найденов вижте във видеото.