Юнас Юнасон даде ексклузивно интервю на Доника Ризова в Медиите ON AIR на 4 юни за новата си книга „Убиеца Андерш и неговите приятели“. Световноизвестният писател продава книги на над 35 езика, носител е на редица международни награди. Първият му бестселър „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ се превръща в истински хит – продава се в над 5 млн. екземпляра. Bulgaria ON AIR излъчи филма, базиран на книгата на Юнасон, който имаше огромен успех. Преди да излезе на голям екран през 2013 г., над 20 филмови компании се борят за правата за заснемането му,
Юнасон е бивш журналист, който продава бизнеса си за 10 млн. евро и заминава за Швейцария, за да пише книги. В интервю по skype писателят споделя защо решава да промени живота си, вярва ли в Бог, какво го вдъхновява и ще има ли още един филм по негова книга. Интервюто е реализирано със съдействието на издателство "Колибри".
Д. Ризова: Г-н Юнасон, благодаря ви за възможността да разговаряме днес.
Ю. Юнасон: За мен е истинско удоволствие.
Д. Ризова: В интервю за британския в. „Телеграф“ казвате, че сте бил женен за работата си. Когато решихте да оставите журналистиката, телевизионното продуцентство, изобщо медиите, чувствахте ли се като "скочил през прозореца и изчезнал"?
Ю. Юнасон: Да, може да се каже. Препоръчвам на всички да направят същото. Имаме само един живот, който е толкова кратък – прекалено кратък – и трябва да го обърнем с главата надолу един-два пъти, преди да е станало прекалено късно.
Д. Ризова: Дали у всеки журналист спи дреме по един писател?
Ю. Юнасон: Във всеки журналист ли? Мисля, че във всеки човек дреме по един писател. Въпросът е дали имаме какво да кажем.
Д. Ризова: И журналистиката и писането на книги имат общ смисъл - разказването на истории. Коя история си струва да бъде разказана?
Ю. Юнасон: И в двата случая трябва да грабнеш читателя. Ако той не е достатъчно ангажиран, ще остави вестника или книгата. Разбира се, ако с писането си може да го вдъхновим да направи нещо добро, да го накараме да преосмисли някои неща – това е още по-добре.
Д. Ризова: Казвате, че дядо ви е разказвал интересни истории. Когато сте го питали: „Истина ли е това?“, той е отговарял: „Тези, които казват само истината, не заслужават да бъдат чути“. Колко истина има във вашите истории?
Ю. Юнасон: Бих казал повече, отколкото човек би повярвал. Всичко в книгите ми е вдъхновено от странния ни свят.
Д. Ризова: Какво ви вдъхновява за вашите истории?
Ю. Юнасон: Хората като цяло. Те правят толкова глупави и странни неща, постъпват странно, че са безкраен извор на вдъхновение.
Д. Ризова: Телевизия Bulgaria ON AIR излъчи филма „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, и той имаше голям успех. Ще видим ли филмирана и книгата „Неграмотното момиче, което можеше да смята“?
Ю. Юнасон: Надявам се. Правата за филма са продадени на холивудски продуцент и мисля, че в момента работят по него.
Д. Ризова: В новата Ви книга "Убиеца Андреш и неговите приятели ", издадена от „Колибри“ пак ли се оказва, че случайни хора управляват света?
Ю. Юнасон: Случайни хора? (смее се). Бих казал, че, за съжаление, хората, които управляват света, изглежда се приемат прекалено сериозно. Хората трябва да имат повече чувство за хумор, повече самодистанцираност, така светът, той би станал едно по-добро място.
Д. Ризова: В книгата убиец среща монахиня, която не вярва вече в Бог. Карате хората да се смеят на техните различия. Вие вземате ли насериозно Бог?
Ю. Юнасон: Да, абсолютно. Мисля, че за всички нас е по-добре, ако вярваме в нещо, че някой или нещо стоят зад всичко това. Поне искам да вярвам, че е така. Но Библията е друго нещо, мисля, че е малко надценена.
Д. Ризова: Какво ще кажете на българските ви читатели преди да се срещнат с новата ви книга?
Ю. Юнасон: Моля, насладете й се и се вдъхновете. Никога не е твърде късно светът да стане едно по-добро място за живеене.
Д. Ризова: За нас българите Швеция е предимно АББА, Europe, Roxette, Volvo, IKEA , Астрид Линдгрен, Нобелови награди… Какво знаете за България?
Ю. Юнасон: Забравихте Златан Ибрахимович!(смее се)
Ако говорим за България – и вие си имате вашия Златан – много добре си спомням Христо Стоичков от Световното първенство през 1994 г. Тогава Швеция игра срещу България и ни беше страх от него – той е велик футболист и все още го помним. Припомнете ми, Елиас Канети българин ли е? Той е един от любимите ми автори и е роден в България, но пише на немски. Никога не съм бил в България. Какво още... А, да! Имате късмет, че българският климат е съвсем различен от шведския.
Д. Ризова: И за финал един въпрос, който ме вълнува силно. Какво се случва с футболен клуб „Йостерш“?
Ю. Юнасон: „Йостерш“! Любимият ми отбор! Сега играем в шведската трета дивизия, а тя не е най-добрата в света. Спечелихме Шампионската титла на Швеция през 1981 г. – преди 35 години - оттогава, ако щете вярвайте, имаме лош късмет. Но ще се върнем!