Иван Гарелов – легендарен водещ на „Панорама“, разказва за книгата си „Тук и сега – Панорама на Прехода“. Журналистът - за легендите в прехода и журналистиката, която трябва да се изучава в университетите, и политиците, които чакат като в бръснарница, в „Медиите ON AIR” с Доника Ризова по Bulgaria ON AIR.
Доника Ризова: През 2012 г. гостувахте за първи път в предаването и точно тогава стартирахте интернет телевизията Garelov.com. Докъде стигнахте с проекта и на какво ви научи мрежата? Иван Гарелов: Исках да го направя, защото предполагах, че ще бъда абсолютно независим, но човек вечно се залъгва в живота. Да, независим съм, никой не ми се меси в правенето на едно доста авторитетно предаване. Гостуват ми най-добрите коментатори, и то от по-младите и нови лица. Минусът, на който се натъкнах е, че у нас политиците, олигарсите и бизнесмените погледнаха на интернет като на средство за влияние - купуват директно агенции като се бият едни други. Посещаемостта ни е по-голяма от тази на някои от най-големите всекидневници. Недостатъкът е, че липсват реклами, а ние трябва да се издържаме. Каквото се случва в другата журналистика, това е и в интернет. Затова караме на мускули, но не искаме да се предаваме и държим на елитарната си публика - тези, които искат да чуят разноцветни, но обективни коментари. Това ни кара да продължаваме въпреки трудностите.
Д. Ризова: Цитират ли ви колегите? И. Гарелов: Някои ни ползват, но ние не сме ревниви.
Д. Ризова: Предстои да излезе от печат книгата Ви „Тук и сега – Панорама и Прехода“, защо се спряхте на това заглавие и най-вече на „тук и сега“? И. Гарелов: Предишната ми книга се казва „Недалеч и неотдавна“ и е посветена на първия ми етап в тази професия – военните филми или както ги наричахме: филми от горещите точки на планетата. От „недалеч“ и „неотдавна“, слагам „тук и сега“ с пояснението „Панорама и Прехода“, защото във времето на прехода „Панорама“ и БНТ трябваше да се покаже достойна за изискванията на демокрацията или обратното. Цялата тази борба и агония си има своите моменти, които са важни и днес за журналистите и широката публика, тъй като се наблюдава едно отстъпление. Тогава ентусиазмът и надеждата за това, че ще се ръководим от принципи, ще важат законите и ще има справедливост, ни правеше по-борбени. Сега сякаш има отстъпление в българската журналистика, комерсиализира се, купуват се цели медии и се ползват за партийни и фирмени интереси. Затова „тук и сега“.
Д. Ризова: „Панорама“ винаги е било на чело на рейтингите за най-гледано и коментирано предаване. То е с много дълга история и както се казва политиците са стояли на опашка като в бръснарница, за да влязат в студиото му, за да се покажат и легитимират като се преборят с вас. Сега на чело на тези рейтинги са развлекателните предавания, защо се получава така? И. Гарелов: „Панорама“ не винаги е била на чело на тези рейтинги. В отделни периоди „Всяка неделя“ ни е изпреварвала благодарение на професионализма на Кеворк Кеворкян. Понятието бръснарница тръгна от президента Жельо Желев, като изречението с нея си има и продължение, което казва, че „Панорама“ се е превърнало в институция на прехода. Тогава от това как ще мине предаването зависеше как ще продължи гражданският мир в страната. Сега виждаме, че рейтингови са турски сериални, филми и риалити формати. Затова говоря за комерсиализация и отстъпление. Ако само това е проблемът и хората са доволни и деполитизарани, не е толкова стршно, но не е така – напротив. Хурата загубиха доверие във всички интитуции, затова се опитват да вземат справедливостта в свои ръце. Ние виждаме протести, на които се иска справедливост и желание да наложат закона вместо интитуциите. Процесът е тревожен и обоснован както от обществените отношения и тяхното развитие, така и от кризата, която преживява журналистика. В началото на прехода Желев казваше, че България вече не е комунистическа страна, защото има свободни медии. Днес можем ли да кажем същото?
Д. Ризова: Фактът, че говорим това спокойно в ефир, дава надежда. И. Гарелов: Аз не говоря спокойно.
Д. Ризова: Когато излезе книгата ще бъдете ли спокоен, ще има ли хора, които ще се сърдят и имате ли усещането, че знаете и казвате твърде много? И. Гарелов: Две години мислих по тази книга и конкретно по един-два въпроса - дали трябва да се занимавам с някои персонални скандали, които вълнуват общественото мнение. Реших да не го правя, защото влязат ли в книгата, ще привлекат вниманието и медиите с вкус към жълтото, ще започнат да коментират него, а не същественото. В същото време на съм спестил нито един скандал, който е актуален и днес – намесата на политиците в медиите или опитите им, трудното възприемане на принципите от някои млади журналисти, които смятаха, че промяна е да се впишат към новите победители, а не да бъдат обективни. В книгата има скандали, които съм премълчал и ще излязат за първи път на бял свят. Бях изработил маска на лицето си, за да мога да издържам на огромното напрежение. „Панорама“ беше подложена на натиск не само за участие, но и какво да се отразява. Бяхме шепа хора - отборът мечта, които отстоявахме това. Нямахме помощ в лицето на ръководството на телевизията, което също се опитваше да ни насочи към тази партия, която ги е назначила.
Д. Ризова: Не сте спестили оценки за някои от хората, които са опитали да ви окажат натиск? И. Гарелов: Не съм пестил оценки, за да могат да знаят хората какво сме преживели. В същото време на влагам страст, злоба и отмъстителност. Стремя се към обективност, дори съм поканил всички на предстоящия бал на 29 февруари по повод рождения ми ден и новата книга, а началото на април предстои и официалното представяне в „Перото“, на което съм поканил и политици, паднали от власт. Филип Димитров и царят ще бъдат в чужбина например.
Д. Ризова: Разочарова ли ви някой политик, към когото сте имали големи надежди? Като журналист сте имали позитивно отношение към това, което прави. И. Гарелов: Прекалено опасно е човек да изпадне в умиление за времето, в което е работил активно. За мен това е лесно, защото периодът беше по-романтичен и имаше големи политици, към които изпитвах респект. Те не са ме разочарвали и липсват не само на мен, но и на цялата страна. В момента има дефицит на политици, които дават надежда и показват хоризонта напред.
Д. Ризова: Затова ли се гледа друго по телевизията, защото няма кой да говори, така че да му повярват хората? И. Гарелов: Като казвам лидер, нямам предвид единствено партиен или политически. Дори при интелектуалците едни си отидоха, а останалите се отдръпнаха.
Д. Ризова: Не се ли изкушихте от политиката, след като знаете толкова много за нея? И. Гарелов: Преминах тази граница на знанието, в която знам толкова много, че не бих могъл да отида там. Не бих могъл да се лиша от личните си мнения, артистичността и чувството за справедливост.
Д. Ризова: Във ваше интрвю казвате, че с годините човек започва да робува на имиджа си, за да не разочарова хората. Казвате също, че и сега ви се иска в заведение да скачате и да запеете някоя песен... И. Гарелов: Тогава имаше такъв антагонизъм, че двете половини, на които беше разделена България, ме гледаха с ревност. Затова се оптивах да не личи някакво отношение по лицето ми.
Д. Ризова: Какво ви казват хората, когато ви срещат по улиците сега? Преди вероятно са ви говорели за теми, гости на предаването и дори са давали наставления. И. Гарелов: Продължава същото, като още съм „Мистър Панорама“. Питат защо не ме виждат на екрана със собствено предаване. В провинцията хората са по-дискретни, запазили са възпитанието да не се месят в живота на другите. В София не знаеш кой те заговаря, докато там всички се познават и всеки държи на реномето си.
Д. Ризова: В много интервюта казвате, че сте репортер по душа и това, че сте били водещ на предаване не е било голята ви мечта. Къде би ви отвело сега репортерското ви сърце? И. Гарелов: В Сирия. Оставам си репортер. Много се колебах, когато ми предложиха да водя „Панорама“. Продължавам да смятам, че един репортер по време на война от горещите точки на планетата, мобилизира и човешките, и професионалните си качества. Там личи какво можеш и на какво си способен. След това имаш друг поглед над света, защото си преживял смъртта многократно. Отваряш вратата с размах и нищо не те плаши. Затова, когато ми предложиха, започнах да се струхувам, че ще представлявам някакво статукво. Друг етап от моята професия, който мина на заден план заради „Панорама“, е, че през цялото време съм писал за вестници. Следващата книга, която подготвям е с избрани материали от мои статии.
Д. Ризова: Кога да я очакваме? И. Гарелов: Дъщеря ми в момента ми е домашен редактор, а представянето ще е лятото, в момента правя селекцията.