Яна Маринова: Поставих си мускули и броня сама

Една от най-обичаните и успешни актриси в модерното българско кино Яна Маринова гостува на Доника Ризова в Медиите ON AIR. Вижте цялото интервю:

Доника Ризова: Боже, колко си красива! Kак го постигаш?
Яна Маринова: Смятам, че някои неща са даденост, но когато постъпваш правилно и си горд с действията си, изглеждаш красив.

Д. Ризова: Сподели за диетите и спорта.

Я. Маринова: Не спазвам диети, генът ми е такъв. Отделно спортувам, забавлявам се, обичам да танцувам и се поддържам, защото тялото и лицето ми са моят капитал, това е от особено значение за една актриса.

Д. Ризова: Красотата отваря ли повече врати?
Я. Маринова: Когато постъпваш добре и се чувстваш горд, се изписва на лицето ти. Този тип красота ми е отворила много врати.

Д. Ризова: Какви са причините на твоето лице да е изписана гордост?
Я. Маринова: Чувството за емоционална удовлетвореност по отношение на семейството, приятелите и любовта. Другата причина е работата, която си пожелавам до последния ми дъх, за да продължавам да правя нещата, които ми харесват и да не се налага да правя компромиси със себе си. Третият аспект неизменно е здравето, както са казали: „Здрав дух, здраво тяло“.

Д. Ризова: Изключително харесвана си...
Я. Маринова: От малка се опитвам да се преборя с комплекса, който имат всички хора, изявяващи се на сцена. Моят приятел Васил Банов ми каза веднъж: „Не може да се харесваш на всички и да имаш всичко“, а в следващия момент ме определя като амбициозна и свирепа жена, която не оставя магарето си в калта и не се отказва.

Д. Ризова: И от двата пола се зарадваха, че ще ни гостуваш, защото си естествена. Явно това не е типично за шоубизнеса?
Я. Маринова: Не осъждам неестествените хора в шоубизнеса, защото за да бъдеш такъв, се изисква особен тип сила. В същото време трябва постоянно да показваш, че се интересуваш от имиджа си. Когато някой си избира маска, това е въпрос на вътрешен избор и темперамент.

Д. Ризова: Естествеността не ти ли създава проблеми с медии и колеги?
Я. Маринова: Да, но много повече ми е помагала. Всеки има проблеми. На това уча и сина си, че всичко по света си има две страни – положителна и отрицателна, зависи до каква степен понасяш негативите на изборите, които правиш. Такава съм - никой не ми казва как да реагирам в медийните среди, защото заученото поведение в момент на стрес изчезва и показваш истинското си аз. Колкото по-рано разбереш, че животът е постоянно нагоре-надолу, толкова по-рано ще спреш да се притесняваш от спадовете и да не се възгордяваш от върховете.

Д. Ризова: От екипа на „Сървайвър“ казват, че си роден победител, но не допускаш да е на гърба на другиго.

Я. Маринова: Щастлива съм, че съм успяла да се представя като герой. Това е моя мечта от малка. Очаквах принца на бял кон, но той не дойде, затова реших да се превърна в герой и съвсем скоро намерих такива партньори до себе си.

Д. Ризова: На какво те научи „Сървайвър“?
Я. Маринова: Всяко човешко същество е вид животно. Видях различни типажи и разбрах, че някои са като невестулки и печелят, други са жалостиви и мрънкащи, които се прикрепят към най-силния. Оказа се, че накрая всички по-слаби за мен си изиграха играта, но загубиха. Животното, което избрах, ми донесе победа и се научих, че е добре да имаш избор, който да отстояваш и да се радваш на последвалата от него победа.

Д. Ризова: В кое животно се превъплъти?
Я. Маринова: Калин Врачански все ми казва, че съм хиена и ужасно страдам (смее се). Имам усещането, че съм котка, понякога мъркаща, а друг път  - дива, каквато е и зодията ми – лъвица.

Д. Ризова: Харесваш мъжки занимания като каскади и автомобилни състезания.
Я. Маринова: Когато бях малка, ми се случваха неща, заради които имах нужда от спасител и герой, затова реших да си поставя мускули и броня сама.

Д. Ризова: Много те харесах в „Стъклен дом“, сподели за ролята си.
Я. Маринова: Играейки Елена, емоциите на злост и подлост, които бях натрупала преди, изригнаха. Всичко, което съм виждала около себе си, но не съм посмяла да направя заради съдбата, която не искам да ме сполети, изиграх тогава.

Д. Ризова: Какво ти донесе успехът на „Стъклен дом“?
Я. Маринова: Донесе ми оценката, от която имах нужда. Когато си се постарал и срещнеш одобрението на хора, които харесваш, е добре. Но, в началото е трудно, имаш съмнения и това те разклаща. Маца и Неве обичат да се шегуват с твърдението ми, че филмът е разтърсващ и ще влезе в учебниците на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, като казват: „Как няма да се случи, дори еко пътека ще кръстят на теб в планината.“

Д. Ризова: В киното или в театъра ти е по-комфортно?
Я. Маринова: За мен няма значение. Комфортно ми е там, където трябва да правя малък компромис с ролята, която трябва да изиграя.

Д. Ризова: Разкажи за съвета на Георги Стайков да учиш в САЩ, който си изпълнила!
Я. Маринова: Приятелството ни с него започна от „Сървайвър“. Тогава той ми казваше: „Не може да не пробваш да се изкачиш по-нагоре, няма да се чувстваш удовлетворена“. В САЩ започваш да играеш най-тежките роли още от втората седмица. Там или си добър актьор и успяваш да контролираш емоциите си, или не можеш и не си такъв. Десетки пъти съм започвала един монолог от нулата, това ме накара да се почувствам като в НАТФИЗ, където нямах физическото време да следвам.

Д. Ризова: Приема ли те гилдията, ако не си учил там?
Я. Маринова: При мен опитът е голям, израснала съм по театрите с майка ми, тя ме учеше да играя етюди и да пиша постоянно. Всичко това те подготвя. Никога не съм се борила срещу това, че не съм от гилдията, а винаги съм търсила начин да ме приобщят и да се уча от тях. Не съм глупава да не се уча от най-добрите. Допълнително година и половина работих тук с американка и дадох всичките си пари, за да се обучавам в САЩ. Това е лошото – високата цена. Искам отново да отида, но не мога да си го позволя.

Д. Ризова: Това ли е следващото предизвикателство пред теб?
Я. Маринова: Създадох  си достатъчно контакти и ще продължавам да уча, въпреки че не бих могла заради проектите.

Д. Ризова: Ще има ли успех „11 а“?
Я. Маринова: Получава хубави отзиви, излиза се от киното с настроение и надежда. Харесва им заниманието на филма с малките и истински неща от ежедневието, които те карат да го преживееш. За всеки човек е важно дали ще получи нова работа, ще успее ли да направи мечтаната зала за танци. Не може постоянно да се говори по екзистенциални въпроси. Филмът е ведър, и малки, и големи могат да го харесат.