Нихал Йозерган: Темата Турция трябва да присъства повече в българските медии

Доника Ризова: Защо журналистика и как журналистика?

Нихал Йозерган: Писането винаги ми се е удавало, още от малка имах шестици по литература и дар слово. Моята първоначална идея беше да стана актриса, дори кандидатствах във ВИТИЗ, но ме скъсаха на втори кръг, в същото време си казах: мога да пиша добре, защо да не опитам с журналистика? Изкарах високи оценки и ме приеха, завърших телевизионен профил през 1989 година, след което специализирах в Моска, където темата ми беше за предаването „Взгляд“. Там изпращаха само по един студент от профилите „Радио“, „Телевизия“ и „Печат“, а аз бях завършила руска гимназия, с което си бях научила урока предварително. От 6 месеца следях предаването активно, водех си бележки, имах си концепция. В продължение на 6 месеца не само дишах праха на студиото, но и бях в близък контакт с легендарните журналисти там. След което се върнах, защитих и започнах стаж във „Всяка неделя“ при Кеворк Кеворкян. Бяха славни години, защото тогава настъпваха промените, политическата система се сменяше, бяхме най-гледаните, а аз бях отново на гребена на вълната в този екип, където се научих на голяма част от това, което в бъдеще ми помогна да практикувам професията си. След това заминах в Турция, омъжих се, родих и след пауза от 3-годишно майчинство работих в регионален канал в Бурса, където бях отговорен редактор на новините и новинарско предаване. Тогава предложих да бъда кореспондент на БНТ, защото нямаше такъв в този период. Иван Гарелов прие, първо бях на хонорар, после на договор, така в продължение на 10 години бях лицето на БНТ в Турция. Имам опит и в частни телевизии, но не толкова голям. Писала съм в „Стандарт“, а от 2006 г. насам съм и във в. „Труд“.

Д. Ризова: Наричат ви българският глас в Турция, усмихнатото лице на България в Турция, човекът, който се грижи за толерантността между двете държави, а вие как определяте себе си?
Н. Йозерган: Винаги съм имала лична мисия и тя е да подобрявам отношенията. А как мога да направя най-добре това? Когато изразявам възможо най-достъпно и ясно позицията на едната и другата страна, когато съм медиатор между двете държави. Дали ще бъде между хора или държави, проблемите възникват винаги при липса на добра комуникация. Затова целта в моя скромен журналистически опит е да бъда достатъчно ясна и максималко обективно да раказвам за случващото се в Турция.

Д. Ризова: Обръщате ли се с гняв назад към възродителния процес и смяната на имената?
Н. Йозерган: Не с гняв, вече съм преживяла болката и не смятам, че за това е виновен българският народ, дори и политиците. Идеята на случилото се беше да се запази отиващата си система. Това беше лош експеримент, за който си плати и режимът на Тодор Живков.

Д. Ризова: Промени ли нещо у вас това да носите друго име?
Н. Йозерган: Името ми е сменяно два пъти, остава горчивина, но ние трябва да гледаме напред. Бъдещето изисква хората да бъдат позитивни, конструктивни и да решават какво могат да правят заедно по-добре. Това е и моята жизнена философия.

Д. Ризова: Какво можем да правим заедно с Турция и какво ни разделя?
Н. Йозерган: Можем да правим много неща, правих интервю за в-к „Труд“ с турския посланик в България, в което той каза, че квинтесенцията е „регионализиране, сътрудничество и интеграция“, това са ключовите думи, които ни правят по-силни. Ние имаме уникалния шанс да живеем в сърцевината на света, между двете оси – изток и запад, точно на този кръстопът сме и сме съседи, това е бонус в геополитически план. Предимство е и за Европейският съюз. Може да звучи странно, но голяма част от турското население желае да се присъедини към ЕС.

Д. Ризова: Възможно ли е това да се случи?
Н. Йозерган: Не е изключено, стига ЕС да не бъде подкопан от вътрешнополитичеси проблеми или бежанската криза да не катализира премахването на Шенген или ревизия на самия съюз, което ако се случи, ще е жалко, защото той е най-успешният проект на ХХ в.

Д. Ризова: Не трябва ли преди това Турция да реши своите проблеми с правосъдната система и свободата на словото, за които много се говори на европейско ниво?
Н. Йозерган: Това е едно от условията за отварянето на тези 5 глави, за които  се договарят Анкара и Брюксел.

Д. Ризова: Да се върнем на темата за свободата на словото, колко свободни са турските медии? Може ли да се каже и у нас, и там, че който плаща, той поръчва музиката?
Н. Йозерган:  За България не мога да съм толкова компетентна, но проблема с медиите в нашите страни е общ, в Турция са по-големи и по-остри. Там разделението идва от това, че една партия управлява самостоятелно 13 години и изненадващо за целия свят спечели за четвърти път, което й дава власт до 2019 г. Нейната идеология, партийна програма, платформа и политика е да защитава политическия исклям, също така е консервативна дясна партия и след едно продължително оставане във властта, се наблюдават проблеми в демокрацията, от която най-много страдат медиите. С всеки изминал мандат, проблемът става по-голям.

Д. Ризова: Притеснявате ли се вие когато правите своите репортажи, внимавате ли за думите, които използвате?
Н. Йозерган: Не ми се е налагало, но това не означава, че не съм с изострени антени за това, което пиша, защото виждаме, че не само турски журналисти страдат от състоянието на медиите в Турция.

Д. Ризова: Как реагират в Турция при случаи на натиск върху журналисти, по-сплотени ли са?
Н. Йозерган: Не може да се каже, че са сплотени, напротив, драматично разделени са на две. Една част от това пролича и в изборния резултат - от 53 или 54 млн., близо 23 млн. са гласували за партията на настоящия премиер. Така достигаме до извода, че има две Турции и два манталитета. Медиите също са разделени на две.

Д. Ризова: Познаваме ли турските медии и Турция добре? Така като в българските телевизионни ефири най-често говорят университетски преподаватели, хора, които са практици или познавачи на турската история, но рядко чуваме хора, които живеят, работят там и познават действителността?
Н. Йозерган: Мисля, че не сме достатъчно информирани, темата за Турция трябва да присъства много повече, така като ние сме съседи, имаме пряка граница и сънародници с двойно гражданство, освен това общи интереси в региона. Турция е в НАТО и затов случващото се там трябва да бъде адекватно отразявано и тук. Българските журналисти в Турция сме малцина, броим се на пръсти, това е голям пропуск.  Мясото, което се отделя в новините за Турция, също не е достатъчно, по-голяма част от телевизиите не използват кореспондент оттам, а материали от чуждестранни агенции в рамките на 30-40 сек., което не може да създаде сериозно отношение към една голяма и важна страна. Това се отчита в Брюксел, но не и в София.