Мария Мутафчиева бе специален гост в предаването на Доника Ризова „Медиите ON AIR”. Слънчевата Мери от Мary Boys Band разказа за новите си проекти, поетичния конкурс „Непознати улици“, срещите си с ученици в различни градове на България и за чувството, когато чуеш деца да пеят на първия учебен ден твоя песен.
Доника Ризова: По непознати улици ли стигнахте до тази песен?
Стигнах до песента след много години свирене по клубове и доста дълъг път в музиката. Отне ми около 20 г., за да достигна до песента. Вървях по познати и непознати улици, но важното е, че я има тази песен и на нея дължа мястото си в музиката.
Kаква беше Мария тогава, когато записваше песента, какво мислеше, очакваше и на какво се надяваше?
Винаги съм искала да опозная света, това личи от текста. Непознатите улици са били пътя към неизвестното, което примамва човек - неща, които искам да видя, места, които искам да посетя и съм готова да извървя, за да ми донесат удовлетворение, също да се разбера. Преди “Непознати улици“ Мary Boys Band беше група, която свири предимно кавър версии по клубовете. Разделям живота си на тези два периода, защото нямат нищо общо помежду си. Клубовете са един омагьосан кръг с натоварен график. Но точно това дава тренинг и увереност, от която човек има нужда, за да бъде на сцена.
15 г. след като излезе песента и завладя класациите, гостувате при нас след една среща с ученици в училище от 1-ви до 5-ти клас.
Много е приятна срещата с деца и съжалявам, че не съм си отделила повече време за подобни срещи, защото човек се зарежда от тях. Хубаво е, когато на първия учебен ден от цяла България ми звънят приятели, за да кажат, че празника на детето им е започнал с „Непознати улици“.
А кой стои зад песента „Дъждовните дни“?
Пиша само за себе си и само аз пиша за себе си. Така съм го решила преди години и мисля, че е печеливша формула за мен. В основата на текста стои стихотворение, което съм писала преди повече от 20 г., като тогава се казваше „Мъж“. Признавам си, че ми е трудно да слагам имена на песните. Всички ме упрекваха за „Непознати улици“, някои искаха „Старият квартал”, „Аз ли съм това момиче”, „Отива си лятото” или „Идва есента” - всеки я наричаше по своя си начин. Супер майсторско е, когато един идиом придобие друг смисъл. В България дъждовните дни означават друго: „Пиши го дъждовен”. Ако успея да наложа друг смисъл, ще съм щастлива.
Отделяте и време за инициатива, която е свързана с родния ви град, и един поетичен конкурс. Разкажете малко повече.
Идеята е свързана с Бургас и две приятелки, с едната стоях на един чин, Милена (директор на английската гимназия в Бургас) и Румяна (издател, журналист и моя кръстница). Имам нужда от тях, защото Милена поема цялата административна организация, а Румяна е корективът ни около конкурса, който правим за четвърта година.
Конкурсът е национален и в него могат да се включат учениците от 7-и до 12-и. Тази година имахме на финал 42 творби. Истината е, че, когато четем, виждаме само псевдонимите на участниците и не знаем кои са, къде учат и кой клас са.
За какво пишат днешните деца? Какво ги вълнува?
Пишат за срещата и сблъсъка със света, основно на философски теми. В категорията от 7-и до 9-и клас преобладават стиховете за любов.
Има ли бъдещи поети и текстописци със сериозни заявки?
Първите три места ги оценяваме като равни, не можем да гарантираме, че първият е по добър от вторият. Езиковата култура става все по-висока с годините и се радвам да виждам израстване в ученици, които се явяват за пореден път. Правя конкурса, за да ги провокирам да пишат и съответно да се развиват. За съжаление повечето заминават в чужбина.
Това е много тъжно, но защо е така? Дали само икономическата и образователната система имат намеса в тази ситуация, и дали и медиите нямат вина като недаващи шанс на българската култура?
През последните години все повече се тъпче върху културата, няма устои и традиции в тази посока. Това е и част от смисъла за мен да правя този конкурс.
А какво ви вълнува и ви предстои в професионален план?
Ще продължа да се занимавам с всичко, защото когато човек се занимава с музика, поезията е другото му аз. В момента работя паралелно по два албума - единият е мой солов, а другият на Mary Boys Band. Реших да издавам песни сама, защото са друг стил и не желая да вкарвам групата в него. Има идеи, които стоят в мен твърде дълго, иска ми се да видят бял свят и сама да поработя цялостно върху една песен. Знам, отговорно е , но и хубаво.
Вижте цялото интервю тук: