Анна Мария Гюзелева започва работата по биографичен филм за живота и творчеството на именития си съпруг Никола Гюзелев. Работното заглавие на филма е заемка от книгата, написана за него от Александър Авджиев и издадена в Италия - „Гласът, който вае.“ Филмът трябва да бъде готов през 2016 година, когато великият оперен певец щеше да навърши 80 години.
С Анна Мария Гюзелева разговаря водещата на предаването Медиите ON AIR Доника Ризова в столичната галерия "Средец", където бе открита изложба с творби на Никола Гюзелев.
Вашият роман с Никола Гюзелев завършва с поезия. Можете ли да опишете живота си с него в един синопсис?
Трудно е. Това са 31 години на практика. Беше много хубаво, беше напрегнато, задъхващо, поетично, романтично, много творческо.
Точка ли слагате или многоточие?
Не.Точка-не. Многоточие.
Как се чувствате в България след изложбата, посветена на Никола Гюзелев?
Много радостна. Дойдоха много хора, музиканти, колеги, Светлин Русев... Залата се оказа тясна. Едва успя да побере всички, които искаха да присъстват. Това беше един подарък за Никола Гюзелев за една година след смъртта му. Догодина би навършил 80 години. Имаме много проекти в много области, за да отбележим това.
Питам ви, защото последните ви медийни изяви бяха по-скоро изпълнени с огорчение от отношението на медиите към семейството ви. Забравихте или простихте?
Нали са ни учили,че прошката е най-важното нещо за един християнин. Простих, но искам да забравя. Каквото искахме да кажем го казахме двамата с Никола преди той да си отиде.
Нямам намерение да се занимавам с такива теми. Защото аз ценя българските медии. А точно с тези медии, за които питате нямам намерение да контактувам.
Казвате за себе си, че сте оптимист. Какво ви кара да сте „изпълнена с позитивни мисли“?
Всеки един от нас ако иска да продължи напред и да издържи в този живот трябва да се зареди с положителна енергия.
Къде усещате повече положителна енергия - в България или в чужбина?
В София не се чувствам добре. Заради събитията, които се случиха напоследък. Скоро ходих на Рупите.Там е различно. Почувствах едно отваряне. Мисля си, че не е внушение. Освобождаване, топлота, спокойствие. Самата Ванга колко неща ни е завещала! Как да живеем, какво да правим. Винаги много съм я уважалавала и съм спазвала нейните съвети. Опитвам се да живея по тези съвети.
От кое клише за себе си искате да избягате?
Аз съм тази която съм - Анна Мария –актриса, журналист, творец, пиша стихове. Голяма част от живота ми - и той знаеше - която съм отдала на един още по голям творец, Никола. Аз знам коя съм.
Който е добронамерен ще сложи правилното клише.
Вие стоите зад един проект: Бианале на изкуство и приятелство между България и Италия, мост на приятелство. Усещате ли тази близост? Близки сме само защото сме южняци ли?
Е, това има голямо значение. Тази средиземноморска кръв, която е и у нас. Но винаги е имало афинитет - било то от наша страна към тях пък и обратно. Независимо че имаше един период, в който името България и българи бяха почти непроизносими, бяхме прозрачни, невидими заради случката през 1981 година с папа Йона Павел Втори. Но след това постепенно, след много години започнаха да ни обръщат внимание, но много бедно. Разбира се, прави ми впечатление, че когато се говори за опера и спорт, за изкуство, се чуват добри неща.
А как се чувствате когато попадате на новини с негативен отенък за България в италианските медии?
Неприятно ми е. Защото обикновено новините от България с негативен отенък са за обири, кражби, взлом, и то на граждани от небългарски произход. Но процентно в повечето случаи се чуват такива неща за граждани на Албания, Румъния..
Вие сте родена в Лом, а според Гугъл после сте живели във Враца. Знаете ли, че в момента Лом е най-бедното място в Европа. Изобщо Севрозападна България е най-бедния регион в ЕС. Какъв е вашия прочит на тази статистика?
Няма нужда да го прочитам сега. Аз си знам че е така и даже бих могла да си обясня причината. Чичко Гугъл що- годе добе е казал. Баща ми имаше къща във Враца, но съм родена в Лом. И ходех летата да си видя бабите, лелите, братовчедите.
Кога последно ходихте там?
Сравнително скоро. Ходих да си видя братовчедите. Аз имам много братовчеди, с които съм в контакт и това ме радва.
Иначе западналостта на този край се обяснява с много неща. Политически, по времето на социализма имаше много брожения и още тогава този район беше изключен за много неща. А сега защо не става? Продължава да не става, защото има инерция. Има много инерция, независимо от изминалите 25 години, през които бе направено много малко и аз не видях мнго добри неща. И тази инерция увлича и до сега. Аз онзи ден се смеех докато представях стихосбирката си. Имах честта Лъчезар Еленков да представи моята стихосбирка и той спомена за още един човек от там. Аз му казах, че ако ние тримата сме в Народното събрание, може да се променят някои неща. Ама не сме.
Защо не сте? Не ви ли блазни политиката?
Явно не се стремим истински към това. А явно и местата са заети от хора, които искат да заемат точно такива места и може би не милеят много за друго. Аз лично ако бях там щях да се погрижа за много неща. Щях поне да се опитам да направя нещо. Така, както направиха за други градове.
Ако отново хвърлим мост към Италия.. Много жени, които се занимават с култура и изкуство намериха място в политиката. Възможно ли е това у нас?
Да, разбира се, но сигурно зависи и от мен, зависи и от другите. И понеже не държа на всяка цена .. А който ме оцени, би могъл да се възползва от моите знания и умения, дори и в Европейския парламент, най-малкото защото съм се занимавала с журналистика и продължавам да се занимавам, а говоря и някой и друг език. Ако някой ме покани, може и да не откажа.
Представям си заглавията в медиите..
А, те какво ли не изписаха.
Една такава кандидатура би била заплаха. Аз лично бих гласувала за вас.
А, аз не искам да заплашвам никого. Аз просто искам България да е по- добре, а не само джобовете на някои хора. Но точно такива сме - неудобни, излишни. Ние сме излишни.
Държите в ръцете си стихосбирката си озаглавена „А душата знае“. Какво знае душата?
Душата знае много неща и не може да бъде измамена. Дори и ние да я мамим в този материален, рационален живот, тя знае че не е само това. И ако ние се вслушаме повече в нея, може би ще намерим правилния отговор за себе си.