Гледах и внимателно слушах изказването( коментара) на г-н Калфин( който много уважавам като политик), в предаването Ви. Много се говори( коментира) по темата за хората с увреждания, от политиците, но има една подробност - " Никой не се опита мислено да си представи - Как би се чувствал, ако е на местото на човек с увреждане( с ампутиран долен крайник) и как, живота( ежедневието) му протича в инвалидната количка." Като се има предвид, освен затрудненията във физическите движения( и не възможността да се обслужва лично, а само с помощта от странична помощ, да може да се обслужи) - така също, трудностите стават повече, ако лицето е над 60 годишна възраст, както и липсата на нормални финансови средства, за да се оцелява. Пример - Аз също съм човек с увреждане( с болестта на Бюргер( ампутиран долен крайник) и Диабет), вече 26 години, съпругата ми се грижи за мен, и неотлъчно е до мен. До момента, според държавата( съм нямал право на енергийни помощи и други.) - преживяваме с моята и нейната пенсия. Вече толкова години, със своето физическо изпитание( заболявания) - не съм търсил съжаление, или милостиня от държавата, не обичам да хленча, просто стискам зъби и се боря с трудностите в живота си. Един човек с увреждане, не може да бъде разбран( каква е болката, и изпитанието в живота му) - от друг човек, който няма същите физически проблеми. Да не говорим, че човек в моето здравословно състояние, не би могъл да работи. Благодаря за вниманието! Просто не трябва да се говори от политиците по медиите - на "ангро" - за положението в което живеят ДНЕС - хората с увреждания. Сигнализирай за неуместен коментар