Скандалите и трупането на напрежение в малката, а и в голямата управляваща коалиция, не спират да заливат общественото пространство. Последният подобен случай е срещата между "Обединени патриоти" и БСП.
"Този вид комуникационно неразбирателство е отдавна. Политическата култура у нас липсва. Политиците бързо се сърдят и бързо си прощават, защото знаят, че нямат по-добър формат от този, в който са в момента. "Обединени патриоти" са като триглав змей. Те са с много различна целева група – проевропейска, проруска и пробалканска. Заедно могат много, но трудно могат да се съберат. Перспективата да се обединят в хомогенно цяло е почти невъзможна", коментира политическият психолог проф. Антоанета Христова.
Според социолога Димитър Ганев политическата цялост и комуникация на "Обединени патриоти" не е застрашена. А ако нямало търкания между тях и ГЕРБ, то те щели да се обезличат, превръщайки се в послушна патерица на Борисов.
"И трите формации имат антисистемен произход като партии. Те са трупали своя политически капитал със своята антисистемност. Когато такива политици се наместят във властта, това е признак за политически фалит", категоричен бе той в "Денят ON AIR".
"Преди една година множеството от анализаторите казваха, че това правителство ще изкара максимално до края на европредседателството. Вече година по-късно не можем да кажем, че предсрочните избори чукат на вратата. Тези скандали са налице вече една година. Зад тях стоят същите електорални структури от преди изборите. И да има предсрочни парламентарни избори, нищо няма да се промени", допълни още той.
По думите на проф. Христова в момента алтернативата е БСП, тъй като новите политически проекти не са готови. Тя изтъкна още, че международната дейност на премиера Бойко Борисов е изключително успешна.
"Външната ни политика върна обратно на дневен ред темата за интеграцията на Западните Балкани в Европа. Външнополитическата инициатива на Борисов ще се изчерпи към края на европредседателството", поясни Ганев пред Bulgaria ON AIR.
Освен коалиционни скандали, ставаме свидетели и на изострена комуникация между институциите на президента и министър-председателя.
"Функцията на президента е да критикува, ако има нещо за критикуване, но и да създава баланс между управляващи и опозиция. Тонът на президента е предимно срещу управляващите. Той дойде предимно с профила на опозиционер. Но неговата роля не е да поставя оси на противопоставяне", коментира психологът.
"Радев няма да продължи на следващите президентски избори, ако няма подкрепата на БСП, а БСП няма да рискува да излезе с нов кандидат. Рискът пред него е да бъде възприет като опозиция, а не като гласа на нацията", отбеляза социологът.