България стартира с тежък компромис след 10 януари 1997 г. Това коментира политическият психолог Антоанета Христова в предаването "Денят ON AIR".
"Страшно често се повтаря мантрата "какво ще стане, да запазим мира, спокойствието, да не се пролее кръв, всичко да е спокойно" в името на това и използвайки тази мантра, се направиха невероятни тежки компромиси. В резултат, на което десницата, тогава израз на демократичния път на България и с нейната борба за промяна, влизайки в схемата на компромиса, постави мост, не отрече старите практики и чрез този мост пренесе старите лоши практики отпреди 1989 г. и отвори път на нови лоши практики", обясни Христова.
Според нея българинът трудно скача и излиза от кожата си.
"Тогава съвпаднаха много неща - политическа неудовлетвореност, игри, които продължиха в рамките на 1-2 години и които бяха възприемани като чисти в политическото пространство. На второ място икономическата стагнация, която беше капака на нещата", припомни Христова.
По думите й тогава е трябвало да има лустрация и много ясни принципни правила, които да казват "с това го отричаме даже и да има някаква доза несправедливост към определени хора от миналото и започваме нещата с нови практики". Политическият психолог подчерта, че вече е късно да се прави.
Грешка е, че не се помисли как се прави приватизацията тогава, посочи Христова.
"Собствеността отиде там, където е била и в миналото. Преформатира се ръцете, както е била наричана", обясни тя и добави, че по този начин продължи усещане за несправедливост в хората.
Лидерът на Общонародния комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ) Добромир Задгорски се съгласи, че българинът винаги е бил умерен.
"Длъжен съм да кажа две добри неща за моя политически опонент Иван Костов, че той въведе валутния борд и успя със смяната на лева да стабилизира нещата в краткосрочен план", посочи Задгорски.
"На 10 януари 1997 г. не се случиха лошите неща, а след като НДСВ влезе в политическото пространство, разби вече започналото се оформяне на дясно и ляво пространство, за да се стигне до днес, когато се появяват нови и нови партии, които се опитват да обясняват, че политиката не трябва да бъде идеологична", обобщи Христова.