Бойко Борисов няма да се хване на провокациите и да се кандидатира за президент, убеден е проф. Кръстьо Петков. Социологът гостува в предаването Денят ON AIR, където коментира политическата и икономическа обстановка в страната, както и резултата от стрес тестовете на българските банки.
"Борисов обича властта, а реалната власт не е в президентството. Премиерът разпределя икономическите и финансовите ресурси, а и той е олицетворение на нарцисизма в политиката. Не му трябва да заменя кон за кокошка и този енергичен премиер да седне на едно сенчесто място", сподели проф. Петков.
Той е категоричен, че няма да се стигне до предсрочни избори след президентския вот и това е добре за икономиката ни. Проф. Петков смята, че левите партии могат да постигнат добър резултат, но не допуска възможността да победят кандидата на ГЕРБ.
Според него Слави Трифонов вече е разместил политическите пластове с референдума, който предизвика и може да се превърне в катализатор на някои процеси. Като пример социологът посочи засилващата се критичност към конституционното устройство.
"Трябва да се отървем от тази отживелица Велико народно събрание", отсече гостът в студиото на Владимир Сиркаров.
Кръстьо Петков коментира и резултатите от стрес тестове на българските банки, като сподели и своите притеснения.
"Добре е, че се направиха и че резултатите са положителни. Тревожи ме, че никой не направи анализ на кредитната дейност на банките. Защо при тези добри показатели кредитирането намаля? Липсата на достъпен кредитен ресурс е основната язва на българската икономика", констатира гостът на Bulgaria ON AIR.
Проф. Петков е на мнение, че малките и средни фирми, които нямат достъп до държавния бюджет, се задушават. "Европа преразглежда своята стратегия за финансиране, а ние не сме се адаптирали към нея", каза специалистът и добави, че трета година България се движи по дефлационна спирала, комбинирана с трайна депресия.
Кръстьо Петков посочи, че основните проблеми са очертани в документа на Еврокомисията, който получихме преди няколко месеца и те са в диспропорцията в българската икономика.
"Диспропорциите в пазара на труда са вече структурни. Има остър дефицит на квалифицирана работна ръка. Публичните финанси са доста уязвими", каза още професорът.