"Към момента кръстосаното донорство не се разрешава в България. Във всички страни от ЕС това се прави рутинно. Съществуват нормални правила за клинична практика в тази област. Всички го правят, с изключение на България", посочи в Денят ON AIR проф. Емил Паскалев.
По думите му две майка, които имат различна кръвна група със своите деца, могат да бъдат донори на децата си, ако се разменят, но това е забранено у нас.
Паскалев каза, че не е съгласен да се нарушава правото на тези майка да бъдат хората, които носят щастие на своите деца.
"Няма основание от медицинска гледна точка за безпокойство. Няма причина и да се бави такъв вид лечение", обясни гостът.
Той посочи, че такива двойки, които се нуждаят от такава трансплантация, я правят в чужбина, защото в България не може. "Това става срещу много средства, а те са в няколко пъти повече, отколкото биха били у нас. Средствата дадени за една кръстосана операция в чужбина биха стигнали за няколко такива у нас и то на ниво", споделя професорът.
Той обясни, че този процес, който се инициира в чужбина, после се продължава в България, стига до прекъсване на връзката.
"Най-често кръстосаните операции се правят в Турция. Получаваме много малко информация за донорите и как е станало кръстосването, а в някои случаи тя липсва. Понякога настъпват усложнение, което води до още харчове", уточни професорът.
По думите му подобно операция ще може да осъществи у нас, на време и без излишни харчове навън.
"Преди такива операции се правеха в Пакистан, но такава практика вече няма. Там нещата бяха в двупосочност - или много добра интервенция, или отиваха в крайно тежкия вариант. Това са неща, които не би трябвало нашето правителство да не го позволява", категоричен е гостът.
В студиото на Кузман Илиев той посочи, че бъбречната трансплантация е необходима, когато човек се нужда от заместващо бъбречно лечение, а другият вариант е диализното лечение.
"В България около 3700 са нуждаещите от диализно лечение, а в листата на чакащи са под хиляда. Има друг голям брой пациенти, на които им предстои да започнат заместващо бъбречно лечение, които са около 5-6 хиляди", посочи проф. Паскалев.
Той обясни, че родствената връзка не се засяга, касае какъв ще бъде ходът на държавата.
За здравната реформа гостът заяви, че промените са козметични, а не реформи.