След референдума във Великобритания - основните рискове се крият във вълна от популизъм. Това коментираха европеистът Катя Христова и икономистът Владимир Каролев в Денят ON AIR с Кузман Илиев.
Популизмът не е лошо нещо, когато не е краен, коментираха експертите.
"Популизмът има доста по-стари корени и те тръгнаха безспорно от икономическата криза, а не толкова от мигрантската вълна, която засили този процес. Трябва да споменем, че политическият елит и най-вече управляващите политически елити се оказаха наистина неспособни да дефинират прагматични решения на това, което е проблемът в неговото развитие. Гърция, Италия, Испания - това са държави, които дълго време бяха чувствителни като финансова стабилност и естествено по стечение на обстоятелствата и миграционната вълна ги засегна и тях", обясни Христова.
По думите й тревожни индикации днес има и от северните държави Дания, Холандия, Швеция, където отново популистки партии бяха първите, които реагираха на Brexit-a и резултата от този референдум.
Хубаво е, че популизмът среща някакъв отпор като ценностна система в европейците, посочи европеистът. По думите й над 50% от датчаните не искат да се провежда референдум по този въпрос, въпреки че Дания е известна като един от верните съратници на Великобритания като държава, която се ограничава от всички регулационни политики на ЕС.
За да е валиден един референдум трябва да са валидни и 51% от гласовете на имащите право на глас, отбеляза Каролев и добави, че хората масово гласуват емоционално.
"Според мен нищо странно не се е случило по много причини. Ако Великобритания напусне ще бъде на 1 януари 2018 г. и то не се знае в какъв формат ще напусне. Лидерът на най-голямата партия в Ирландия каза, че иска да постави въпрос за Обединяване на Ирландия, защото Северна Ирландия, Шотландия и Лондон гласуваха да се остане в ЕС. Министър-председателката на Ирландия каза същото, но с малко по-меки думи", посочи той.
Икономистът не прогнозира сериозни трусове. "Паундът падна. Вчера беше 1,49 към долара, а сутринта беше 1,31. Сега беше 1,38. Така че е възстановил загубата."
"Най-сериозен проблем към днеска, но и той търпи възстановяване е, че около 120 - 130 млрд. паунда от пазарната капитализация на Фондовата борса в Лондон изчезнаха", добави той.
Христова смята, че начинът, по който са реагирали европейските лидери днес ще има ефект на дисциплиниране на всички останали страни членки на ЕС. "Все пак, ако предстои някакъв път, аз не бих се ангажирала с датата 1 януари 2018 г. Като цяло датите са малко по-далечни."
Основният губещ като физическо лице от това, което се случи днес е Дейвид Камерън, подчерта Каролев. Според него той ще остане в историята на Великобритания под картината като страхлив и провалил се политик. "Той сам го предизвика този референдум, изплашен от Найджъл Фараж."
По думите на икономиста премиерът Дейвид Камерън щеше да влезе в историята като успешен премиер, ако беше направил следното преди две седмици: "Подавам си оставката, но няма да предизвикам референдум"
"Очаквам, че ще има положителни промени, както в ЕС, така и във Великобритания. Очаквам, че докато му дойде времето Великобритания да напусне ЕС, тези положителни промени ще доведат до един по-добър политически и икономически начин на живот и на двете страни", прогнозира още той.
Финансовият център от Лондонското сити няма да се премести, заяви Каролев. Според него немски, френски, италиански банки може да си изтегнат екипи като политически знак.
"Има несигурност, а това води по-голям риск и е възможно инвеститорите да търсят други възможности. Даже и Барселона, Испания да напусне едва ли ще предизвика икономическа нестабилност, а по-скоро политическа. Ще има затруднения на ниво битовизми. Основният проблем е ако се пуснем по крайния популизъм", повтори той.
"Този протестен вот, който констатирахме тази сутрин е много ясен протестен вот между поколения и между територия, както и периферия - столица. Големият смисъл на това къде трябва да върви ЕС е да погледне и към периферията, докато ние концентрираме всичко в столиците. Проблемът не е свързан толкова с мигрантите, колкото с тероризма, въпреки че Великобритания беше ударена преди 12 години, но възраждането му в Европа и неспособността на европейските елити да се справят с тероризма и радикализацията", добави Христова.
В студиото засегнаха темата и за председателството на ЕС. Христова коментира, че следващите са Холандия и Малта, а те не са в силна позиция, за да омекотят удара след референдума.
"Най-вероятно и Великобритания няма да поеме своето председателство от 1 юли 2017 г. България завършва триото, което приключва Великобритания. Естония няма опция да се дръпне по-рано. Втората половина за 2018 г. е критична за България, защото имаме редовни парламентарни избори. Ако България иска да остане след първото си председателство като един стабилен член на ЕС мисля, че в критично бързи срокове трябва да се вземат спешни мерки", коментира тя.
Чуйте целия коментар в следващото видео: