Речта на президента Росен Плевнелиев пред Европейския парламент (ЕП) от сряда беше добра като изключим някои крайности и залитания, които се наблюдават в неговата работа. Това коментира проф. Георги Близнашки в Денят ON AIR с Кузман Илиев. По думите му трябва да има съзвучие между линията на правителството и външнополитическото поведение на държавния глава.
"Президентът разполага с огромна свобода на действие и заради това, за да може да поддържа тази линия зад граница, той трябва да я е наложил преди това вътре в страната, а добре известно е, че има разминавания и този резонанс води до ниската му подкрепа между избирателите му. Това е една неприятна история, която съпровожда целия му мандат", посочи Близнашки.
Росен Плевнелиев си следва една линия на поведение и по принцип основните положения са правилни без крайностите и увлеченията, поясни проф. Георги Близнашки. Според него не е работа на България да прави изявления от типа, че не е необходима нова Ялта.
"Той направи нещо, което преди това трябваше да свърши Народното събрание, което по едни или други съображения, твърде лесно пусна да минат въпросите за референдум на Слави Трифонов. Нека се даде възможност и по-спокойно да се гледа на всичко това. Той упражнява свое конституционно правомощие и никой не може да попречи да го направи. В този смисъл нека дадем възможност на Конституционния съд да се произнесе по тези въпроси", добави още проф. Близнашки.
Личното му мнение е, че въпросите на Слави Трифонов са провокация към българската държавност и парламентарна демокрация. "Не може тези въпроси да се изнасят ей така фриволно на референдум, много хора не си дават сметка за това какво става дума и в този смисъл съм благодарен на Трифонов за интервюто му пред Цветанка Ризова".
"В крайна сметка сме конституционна демокрация и тази пледоария, която той направи е в полза на онова, което се нарича радикална демокрация. Тя не се прилага никъде. Имайте предвид, че конституционната демокрация търси равновесието между властта от една страна и от друга - правата на човек. В този смисъл навсякъде в Европа референдумите, които се допуска са законодателни референдуми и ние не правим изключение. Доколкото има конституционни референдуми, но те са последващи референдуми", обясни още той.
Въпросът за задължителния вот тепърва ще се гласува, защото това, което се направи не е последователно, прогнозира проф. Близнашки. По думите причината е, че се въвежда без да е предвидена санкция.
"Този разговор тепърва ще се води, но по-важното е тази инициатива за рязкото намаляване на броя на народните представители - искането той да е 120 души. Искам да кажа, че това е удар в сърцевината на парламентаризма. Един Парламент от 120 души ще загуби своята легитимност и не може да представлява различните социални групи в обществото. Периферията ще се окаже оголена. Тези аргументи са изложени, а и идеята не е нова. Всичко това беше лансирано от Яне Янев и Атанас Семов преди 4-5 години", припомни проф. Близнашки.
Това е много опасно - един малоброен Парламент ще бъде изключително слаб и няма да може да изпълнява основните си функции, обясни още той. По думите му страната е неуправляема, когато трябва да се формират големи коалиции от 4-5 партии с взаимоизключващи се искания и намерения.
"Трябва да сме изключително предпазливи. Този въпрос се постави, макар че според мен и той трябва да бъде изваден от кръга на въпросите, които трябва да се решават на референдум, защото, ако се направи една екстраполация и при днешното съотношение на силите всичко това се пренесе към едни бъдещи парламентарни избори, то в Парламента ще има само две партии - ГЕРБ и ДПС. Тоест това е едно красиво хрумване, но безотговорно от гледна точка на висшите национални интереси", добави още проф. Близнашки.
Президентският режим не е решение за България, подчерта още той.