свързани

Гъpция ще получи нoви 10,3 милиарда евро

Еврогрупата решава бъдещето на Гърция

[related_articles]

Френските синдикати трябва да решат за какво работят - за Франция, която все повече ще заприличва на Португалия и Италия или за Франция, която ще прилича на Германия.

Това коментира в предаването "Денят ON AIR" икономистът Лъчезар Богданов по повод профсъюзните стачки във Франция заради плановете за трудови реформи на правителството. Той даде пример с производството на автомобилни гуми в страната, в която миналата година е имало два завода. "В единия синдикатите се съгласиха на преговори, промениха трудовия договор, приеха известни съкращения на придобивките. В другия завод бяха твърди докрай и той се изнесе неясно къде. Изобщо всички загубиха работата си", обясни той.

"Франция и Италия са болните икономики на Европа", категоричен е Богданов. "Франция е една от малкото икономики, в които безработицата продължава да расте. Във всички други страни има спад през последните две години", посочи той и сравни Франция с България заради трайната безработица и високата младежка безработица. "Там има нещо дълбоко сбъркано в регулацията на трудовия пазар", смята Богданов.

Той обясни, че в много сектори има централизирано договаряне между синдикати и браншове със санкцията на държавата на колективни трудови договори, които са изключително негъвкави, което очевидно не отговаря на глобалната икономическа реалност.

По думите на Богданов Франция има вторите най-високи бюджетни разходи след Финландия. Според него промени ще има, но въпросът е колко бързо ще се случат те.

По отношение на отпуснатия втори транш финансова помощ за Гърция в размер на 10,3 млрд. евро, Богаданов каза, че светлината в тунела ще дойде не от отпускането на транша, а от изпълнение на мерките, които стоят като задължение за гръцкото правителство.

Икономистът посочи, че част от реформите са вдигането на данъците, което също е подвеждащо.

"Не става дума за вдигането им като цяло, а за затваряне на редица изключения за определени класове данъкоплатци. За тях това е вдигане на данъци, ако до преди това не са плащали такива, а се наложи да плащат. Но от гледна точка на теорията на публичните финанси всъщност това е едно оплоскостяване на системата - затварят се редица възможности някои да не плащат, а други да плащат много повече", посочи Богданов.

"Проблемът на Гърция е, че продължава да виси тази дилема - надеждите за това, че може да има игра в стил "опростете ни дълговете", като това се свързва с възможността да не се правят определени реформи", допълни Богданов. "Трудно е да се разбере, че разходите за определени публични сфери са неефективни и трябва да бъдат свити, независимо дали имат да се плащат дългове. Тези надежди за бъдещо опрощаване всъщност пречат на това осъзнавана."

Във връзка с промените в Закона за публичните финанси у нас, Богданов коментира, че целят да се каже какво се прави, ако една община по ред причини изпитва финансови затруднения.

"Финансирането от бюджета е крайната стъпка", заяви експертът. "Тези промени целят да се каже какво се прави, ако една община по ред причини изпитва финансови затруднения. Общината първо трябва да признае, че има проблем. Трябва да се предприеме план за оздравяване и едва след това, ако се види, че и това не работи, има механизъм за финансиране", разясни Богданов.

Цялото интервю вижте във видеото: