Президентът Росен Плевнелиев трябва да стигне докрай. Това коментира изпълнителния директор на "Болкан Асист" Славея Христова в Денят ON AIR с Кузман Илиев, по повод решението на държавния глава да сезира Конституционния съд за ограниченията в Изборния кодекс за гласуването на българите в чужбина.

По думите й нормално е президентът да държи на своето, а нивото на дебата в Народното събрание (НС) днес за пореден път не прави чест на народните представители.

"По отношение на ветото, а и на твърденията за някои от въпросите за предстоящия референдум, че противоречат на Конституцията - това също беше в ръцете на депутатите. Днешният дебат и липсата на дебат, когато те единодушно решиха да пуснат всички въпроси за референдума и да не дебатират показва нивото и отношението на депутатите към тяхната собствена функция - първо те потвърждават, че не са компетентни, че не са никакви законотворци; второ - абсолютно отказват да приемат нормалната отговорност, която им се полага и за която са избрани. Така че въпреки подмятанията, че всъщност те тепърва пак ще има консултации, че може и те самите да си променят решението, но оттук нататък президентът трябва да отиде докрай", подчерта Христова.

свързани

Президентът сезира КС за гласуването в чужбина

Президентът ще оповести дали ще се кандидатира за втори мандат в края на юни

Ветото на президента ще остане, ПФ няма да напусне коалицията

За пореден път сме свидетели на това как президентът е на нивото на конституционния мандат, който му е даден, коментира от своя страна преподавателят по конституционно право в Софийския университет и един от учредителите на Института за пряка демокрация Атанас Славов. Според него държавният глава заема правилна и принципна позиция, а компромиси с принципите не трябва се правят. "Никакви компромиси с принципите на Конституцията", подчерта още той.

По време на дебатите за промени в Изборния кодекс имаше много разумни предложения, отстояване на позиции, а и съзнание, че правата на всички български граждани трябва да бъдат защитени, коментира още Славов. По думите му в последния момент обаче връх взе конюнктурното съобразяване. За него е несъстоятелен аргументът от конституционна гледна точка, който разделя българските граждани на такива, които са в страната и на такива, които са извън страната; на такива, които са в ЕС или извън ЕС. 

Това решение противоречи и на европейските принципи - свободно движение на хора, отбеляза Христова. "Как да се движим, при положение, че ако се движим малко по-свободно няма да можем да упражним правото си на глас", попита тя.

Там, където в ЕС има задължително гласуване, то като цяло е въведено на конституционно ниво, а не на законово, отбеляза Славов. Той подчерта, че парламентарна демокрация не може да съществува без активното включване на гражданите - не може 30% от тях да управляват 70%. Според него разумно е да се засили гражданското участие, ако не със задължително гласуване, то с повече стимули.

"Тук идва другият аргумент - президентът още преди две години предложи референдум, в който един от въпросите беше задължителното гласуване. Мнозинството отказа да насрочи референдум по този въпрос тогава. Сега е насрочен референдум с този въпрос. За мен е редно българските политици да чуят първо гласа на българските граждани и тогава да вземат това отговорно решение", коментира още Славов.

"От 2013 г. насам политическите партии говорят това, че искат да включат все повече и повече българи в политическия процес. Организираха се референдуми и накрая вместо да ги включиш по-добре, ти ги изключваш от политическия процес. За мен това е една непоследователност, която тепърва ще ерозира доверието в политическата класа", добави преподавателят.

Според Христова референдумът е инструмент, който може да има голям успех в България.

"Референдумът може да бъде инструментът, който наистина да покаже какво е мнението на хората, сигурно ще има грешки и референдуми, които ще ни разочароват, но тази енергия може да доведе и до един баланс, до едно консолидиране на гражданство с течение на времето. Трябва да се пробва", заяви тя.

Референдумът остава за това пространство, където може да има алтернативни политики, добави Славов.

Чуйте целия коментар в следващото видео: