Изборът къде ще продължи висшето си образование едно дете е семейно решение. Това коментира образователният консултант Ирина Христова в Денят ON AIR с Владимир Сиркаров. По думите й семействата взимат това решение 2 или 3 години преди детето да завърши, защото е свързано с организирането на финанси, частни уроци. 

Семействата и учениците трябва да направят няколко стъпки, заяви Христова и добави:

1. Избор на професия, професионално ориентиране 

За някои е много трудно да изберат посока, докато други са направили избора си под влиянието на семейството, професията на родителите, големината на възнаграждението или това, в което са най-добри, обясни експертът. Тя подчерта, че има деликатен баланс между умения, желание и знание.

2. Избор на държава

За някои специалности най-добрата дестинация остава България, но за други Великобритания, Германия, Холандия и т.н., коментира тя. По думите й страната ни остава предпочитана за защитените специалности като архитектура, медицина, право. "А за тези, които искат да го практикуват в България и виждат реализацията си тук обикновено това е семейна професия или семейството е ориентирано в тази посока. Наблюдаване на намаляване в малки проценти на бройките на деца, заминаващи да учат право навън."

Между 1800 и 2000 българчета заминават на година за Великобритания, информира Христова. Там има система за заеми, достъпна за всички студенти, кандидатстващи за бакалавърска програма - това беше една от първите за българите достъпна система за финансиране на висшето образование. "Всеки студент, който иска да плати таксата си или част от нея със заем поддава документи всяка година и съответно държавата я изплаща директно към университета. Така студентът не е ангажиран с вноски, а когато завърши образованието си започва да изплаща този заем", уточни тя.

свързани

МОН с по-строги мерки на матурите

Студенти на протест пред МОН заради орязване на евростипендии

Тази система е преработена по малко по-различен начин в Холандия, коментира Христова. По думите й те са различни видове и покриват част от таксата за обучение. Годишно до 1000 наши младежи избират страната на лалетата, където таксите за обучение са в пъти по-ниски от тези във Великобритания.

Образованието в Дания е напълно безплатно - такса за обучение няма. Въпреки това страната е избрана от малко наши студенти. "Единствено се покриват таксите за живот, но там през последните две години одобриха възможността да се кандидатства за допълнителна безвъзмездна помощ от общината за студенти, които почнат да работят успоредно със следването си и поддържат много добър успех. Така че могат да получават до 700 евро безвъзмездно, за да покриват разноските си за живот. Финансово погледнато Дания изглежда най-добрата дестинация за образование, но пък там има и най-малко специалности", поясни Христова.

В България няма кредити, покриващи таксата за обучение, защото обучението в голямата си част е безплатно и осигурено от държавата като издръжка, добави още експертът. По думите й по непотвърдени данни между 2000 и 3000 българчета избират за висшето си образование Франция.

Голяма част от студентите се завръщат у нас заради семейство й приятели, коментира още Христова. По думите й реализацията тук не е лесна, но CV-тата, които изчезват първи при кандидатстване за работа са именно на тези, които са завършили навън. 

Според нея трябва да има връзка между образованието и бизнеса като се залага повече на практиката.

Чуйте целия коментар в следващото видео: