fallback

Д-р Гайдев: Хаос в здравеопазването няма, рано е да се каже резултатът от реформата

Предстоящото увеличение на заплатите в Спешната помощ е положителна стъпка, заяви той в Денят ON AIR

13.04.2016 | 20:22 Автор: Ирина Георгиева

Хаос в здравеопазването няма, лекуваме си болните, постъпват в лечебните заведения. Нещата вървят добре. Има адаптивен период около 2 седмици, в който нормативната база и новите документи трябва да влязат в сила да се адаптират.

Това коментира д-р Максим Гайдев, председател на Българската асоциация на спешните лекари в Денят ON AIR във връзка със здравната реформа, която влезе в сила от 1 април.

"Много е рано да се каже дали ще има положителни или негативни отзиви от това, което се променя. Но съществена промяна няма да има", смята той.

Задоволството на здравния министър Петър Москов е в контекста на спешната помощ най-вече, защото там предстоят сериозни инвестиции по програми, финансирани от ЕС, с които доста ще се промени състоянието на системата, уточни д-р Гайдев. 

"Същевременно най-вероятно и при вас го е имало отзвука, че се получи една малка конфронтация между работещите в системата на Спешната помощ и изразяващите недоволство колеги от общопрактикуващи лекари, но мисля, че и там нещата не минаха много трагично", добави д-р Гайдев.

Хубаво нещо, което ще се случи - в близките дни министърът ще подпише една заповед за увеличение на заплатите в Спешната помощ, посочи той. Според него това е добър знак, че нещо се случва за подобряване условията на труд. 

Основната колизия между лекарите от първичната помощ (джипитата) и тези от Спешната помощ е така наречената неуредена неотложна помощ, коментира още д-р Гайдев.

"Наистина преди няколко години се прехвърли една сума в НЗОК, която да регламентира заплащането на така наречената неотложна помощ, която би трябвало да се изпълнява от общопрактикуващите лекари. На всички им е ясно, че колегите не може да са 24 часа на разположение и да работят и трябва в един интервал от време някой да поеме техните пациенти. Тогава се прие да се дадат по 0.11 стотинки на пациент - една дребна сумичка, но в глобален мащаб това са 9 млн. лева годишно, за да се покрие от джипитата тази неотложна помощ. Тези пари в интерес на истината не остават в общопрактикуващите лекари, защото те са принудени да сключат с друг изпълнител, на който плащат тези 0,11 стотинки на човек, за да им помагат, когато не могат да изпълняват 24-часовите си задължения", обясни д-р Гайдев.

В големите градове като София, Пловдив, Варна има създадени структури, с които общопрактикуващите лекари сключват договори и те поемат тази неотложна помощ. В малките населени места обаче това няма как да стане и често филиалите им на Спешна помощ покриват тази дейност, която не им се заплаща, добави той. Според него решението е тези 9 млн. лева да се разпределят в така наречените неотложни кабинети като парите могат да стигнат за около 150 кабинета.

Текстът в НК, който се прие, регламентира и инкриминира посегателствата, върху лекарите, които изпълняват служебите си задължения, е положителна стъпка, смята д-р Гайдев. По думите му обаче за жалост няма как да се превъзпита толкова бързо българското население. Според него всичко зависи от правоохранителните и правораздавателните органи.

Статут на болниците и дали могат да оперират като бизнес?

Не е лош сегашният вариант болниците да са търговски дружества, заяви д-р Гайдев. Той мисли, че проблемът на болниците у нас не идва от това, че са търговски дружества, а от недофинансирането на системата.

"Значението за това една болница да бъде търговско дружество или не - тя все трябва да изпълнява някакъв обем лечебна дейност. За него трябва да получава някакви пари - да се издържа, лекарите да получават заплати , така че каква ще е табелката на болницата няма никакво значение. Но пък като търговско дружество имат право да сключват и други взаимоотношения, които са необходимост в ежедневната работа - доставка на апаратура, медикаменти и ред други неща. Тази дискусия не е сред най-важните за българското здравеопазване", посочи още той.

Здравната реформа 

"От много години казваме, че е недофинансирано здравеопазването. Това е без значение дали финансите ще дойдат от вдигането на здравноосигурителните вноски - в България тя е една от най-ниските в Европа; държавният бюджет и той не е в кой знае какво цветущо състояние, за да си позволи да дофинансира дейностите в лечебните заведения, но с доставка на апаратура и техника го прави. В същото време един акт на дофинансиране от бедните пациенти би ги лишило от достъпа до здравеопазване", обобщи той.

Чуйте целия коментар в следващото видео:

 

fallback
Още от Денят ON AIR
fallback