Политическата кариера на Дейвид Камерън не вещае розово бъдеще след разкритията за офшорния фонд на семейството му. Това коментира в предаването "Денят ON AIR" проф. Динко Динков, специалист в тематиката на международните отношения.

Ключов удар по репутацията на Камерън се оказа общественото мнение, което е силен фактор в развитите общества, посочи професорът. По думите му британският премиер е подложен не само на критиките на данъкоплатците, но и на такива от страна на неотдавнашните му съратници от Консервативната партия:

свързани

Камерън публикува данните от данъчните си декларации

Дейвид Камерън с обръщение след настояванията за оставката му

"Проблемът на Камерън дойде от неговата партия. Като че ли най-заинтересовани от неговото дискредитиране, се оказаха съпартийците му. Тези дни дори лидерът на Лейбъристката партия има много по-висок рейтинг от Дейвид Камерън, който допреди седмица изглеждаше непоклатим. И то във втория му мандат, в който той създаде самостоятелно правителство, а не коалиционно", анализира експертът.

Значителна роля в казуса заема и про европейската позиция на премиера, който, след споразумение с ЕС, призова британците да гласуват за оставане в блока на предстоящия референдум. 

Темата се превърна в национална полемика, тъй като други политически сили, сред които и формацията на Найджъл Фараш, се обявиха твърдо против оставането на Великобритания в ЕС.

Стари факти, нов скандал

"Британските медии и политическите сили претоплят една много стара манджа. Всъщност информацията за дяловете на Камерън във фонда на неговия баща, беше дадена през 2012 г. По този повод сега не се казва нищо ново", припомни проф. Динков. 

По думите му, на практика т. нар. "Панама пейпърс" поставят въпроса са моралния аспект на казуса с офшорките. "Никой не сочи нещо нередно в тези справки, но е хвърлено съмнението", каза той. 

Но самият факт, че Камерън вече обяви, че няма да се кандидатира за трети правителствен мандат, е достатъчно показателен за силата на натиска на общественото мнение, посочи още професорът.

Запитан какво ще се случи, ако от дискредитиращите документи се появят и български имена, проф. Динков отговори, че у нас такива факти вече са били изнасяни, но не са предизвикали същия ефект.