"Посоките на действие биха могли да бъдат много. Като кризисен психолог очертах само една от тях, а именно подготовката на нашите деца, учителите, а и на нас като родители, за да се справяме с кризисни събития. Това нещо сега отсъства от учебните стандарти", посочи той.

Според него спешно са нужни законодателни промени - в Закона за частните охранителни фирми, както и да се отдели повече финансов ресурс.

"Видеонаблюдението доказва ефективността си, както в сградата на училището, така и в двора, където се случват голяма част от инцидентите. На трето място - начинът, по който медийно отразяваме случващото се в училище", добави Монов.

Юлиян Петров, Синдикат Образование към КТ "Подкрепа" от своя страна не е оптимист, но се радва, че Министерство на образованието (МОН) и целият екип от експерти са оптимисти, "защото говорим по една тема, която е актуална вече 10 и повече години. Акцентът тук е най-вече охраната на учебните заведения и агресията". 

Два пъти тази година КТ "Подкрепа" прави конкретни предложения българските учебни заведения да станат едни затворени системи, отбеляза Петров. По думите всичко, което се е чуло на днешната извънредна среща е било в обозримото бъдеще и препоръчително.

"Да, каза се, че 40-50% от училищата нямат никаква охрана и са дори разградени, но не се каза как ще се случи другото. Защото сега има една програма за милион и половина лева, която е насочена към такъв тип дейности. Да де, но 2500 български училища получават по 600 лева евентуално по тази програма. Какво ще направи един директор с тези пари?", посочи той.

Ако искаме да правим нещо трябва да подредим приоритетите, подчерта Петров. Според него трябва да се очертаят всички важни стъпки.