Към момента няма индикации за предсрочни избори. Зад тази теза се обединиха политолозите Иво Инджов и доц. Анна Кръстева в Денят ON AIR.
Възможно е да има предсрочни избори, ако се яви нов голям залог, играч, който да размести, съществуващите в момента, посочи доц. Кръстева. Тя смята, че има силен глад на общественото мнение за такъв играч, но не вижда той да се появява на политическата сцена.
"Казваме нов играч с нов проект, защото виждаме на политическата сцена лидерски проекти, но нито нови играчи, нито реална заявка за реформиране", поясни тя.
За пореден път има разминаване между това, което гражданите очакват и политическият елит предлага, добави доц. Кръстева. Според нея има и глад за реформаторски субекти на политическата сцена.
"Тези, които са налични и в този смисъл няма носители на ново, динамично, трансформиращо, на носещо промяна", коментира тя.
Според Инджов обаче все пак има играчи, които загряват на резервната скамейка. По думите му подценява се референдума на Слави Трифонов и неговите политически проекти. Този референдум най-вероятно ще се състои по част от въпросите с оглед на толкова много събрани подписи, но по-добре да разсъждаваме какво се крие зад този проект, добави той.
В България много политици и публични личности, когато кажат нещо се случва точно обратното, коментира Инджов, по повод коментара на Трифонов, че няма политически амбиции.
"Тук е въпросът, че един широк спектър от хора - с леви и с десни партии, млади хора, студенти харесват това, което прави Слави Трифонов не заради неговата личност, а с това, че го асоциират с това, че дава възможност на хората да кажат това, което мислят", заяви Инджов.
Тепърва ще наблюдаваме как се развива проекта на Слави Трифонов, посочи политологът и добави, че на този етап първата стъпка с референдума е изключително успешна.
"Аз не съм привърженик на Слави Трифонов и на негови евентуални политически амбиции, защото според мен той олицетворява статуквото. Той е обвързан с политици и с известни хора в България със своето развитие. Известен шоумен, след като толкова дълги години се задържа на върха, но наблюденията ми показват, че той се харесва от много интелигенти млади хора, той се харесва от симпатизанти и на левицата, и на десницата. Това не са само хората, които ходят на неговите концерти", заяви той.
"Символният капитал в една сфера - в медийната не се трансформира автоматично в символен капитал в друга сфера - политическата. Един известен шоумен не става автоматично добър, известен, траен политик. Бареков още не е станал, например. Известен журналист, всичко го познаваха като такъв. Но като политик бързо го забравиха. Известността не е възможно да бъде трансформирана", коментира от своя странна доц. Кръстева.
Трябва да се наблюдава и какво се случва в десницата, проектът с Радан Кънев е интересен, смята Инджов. Въпреки че с единият крак са с властта, а с другия в опозиция след конференцията на РБ - трябва да се определят, посочи експертът. Според него, ако опозиционният модул надделее там също може да се очаква нещо ново.
Инджов не очаква нищо корено различно на трите трасета - Татяна Дончева, Георги Първанов и Георги Кадиев. Той очаква "един разум във всички леви формации, начело с БСП да вземат правилното решение по отношение на президентската кандидатура и да играят за балотаж".
Политологът заяви, че е важно какво ще се случи на Конгреса на БСП, но според него има потребност от ново ляво.
"Не казвам, че ще се появи нещо ново, може да има революция в БСП", коментира още той.
Според доц. Кръстева има огромен дефицит на политическо ляво. По думите й част от изброените формации не се идентифицират като леви
"Татяна Дончева казва: Аз съм отвъд лявото и дясното. Кадиев казва същото. В лявото липсват ярки леви проекти, което да наричат себе си такива, вместо да казват, че са отвъд лявото и дясното. Има млади леви проекти, но те не се идентифицират с БСП и АБВ", добави тя.
ГЕРБ е управленска партия, много по-малко идеологическа. Властова партия, коментира доц. Кръстева. Според нея въпросът е не какво ГЕРБ ще предложи, а какво гражданите биха очаквали да видят от нея.
Доц. Кръстева смята, че липсва стабилност в институциите. По думите й обществените поръчки се спират, защото институциите са намерили дефицити, а не заради волята на лидера.
"Това е псевдо ляво, посоченото. Когато се увеличава външният дълг, а не се инвестира в производства, които да създават работни места - тук можем да говорим леви политики. Има десни политики. Днес можем да видим класически пример - отхвърлиха предложението на БСП за увеличаване на майчинските. С увеличаване с 80 лева през втората година и да станат на нивото на минималната заплата - 420 лева. Това са 19 млн. лева за година. В същото време има 22 млн. лева за обновяване на резиденциите. Беше отхвърлено едно класическо ляво решение, в същото време има пари за резиденции", добави Инджов от своя страна.
Тази политическа стабилност трябва да се използва за наистина нови политики, но в политика, която да донесе дългосрочна стабилност, подчерта доц. Кръстева. Тя посочи, че преходът трябва да е от магистрали и инфраструктура към устойчиво развитие, основано на нови технологии, иновация и реална промяна.