Има закон, по който Комисията работи и не може да реагира като някои от оперативните органи в България, отговори Гаврилов на въпроса дали КЗК не се е забавила с проверката. По думите му Комисията работи като съд, така че практически събирането на доказателства, преглеждането на обстоятелствата, снемането на обяснения от фирмите, които са попаднали в секторния й анализ, така че няма друг начин и способ, по който да се случи.

Гаврилов не се ангажира със срок, в който ще приключи разследването на Комисията, "тъй като нещата не зависят от тях".

"Процедурата предвижда права на компаниите, които са въвлечени в това производство. Те имат право да бъдат изслушани пред Комисията. Предвижда се събиране на доказателства. Евентуално  способи за инспекция на място, тоест ние да влезем физически в тези фирми и да получим достъп до техните файлове, до техните документи. След това, ако се стигне до наказание и нашите съмнения бъдат окончателно доказани, предстои процедура с Брюксел, според европейска директива. След произнасянето на Комисията, тези фирми имат право да обжалват решенията", посочи той.

Доказването на картел не е проста и времеемка задача, посочи говорителят на КЗК. 

По Закон максималната глоба, която може да наложи Комисията достига 10% от оборота на компанията за предишната финансова година на нарушението. В зависимост от събраните факти, Комисията може да прецени дали нарушението е леко, тежко или средно - съответно да се вмести някъде по-надолу - под тези 10%, поясни Гаврилов.

Според КЗК начинът да се повлияе върху цените на дребно чрез държавна намеса е чрез отваряне на държавни акцизни складове или чрез подписване на междуправителствени споразумения със съседните държави на България от ЕС.

"Това би отпушило вноса и би оказало конкурентен натиск върху цените на дребно на българския пазар", посочи Гаврилов.

Чуйте целия разговор в следващото видео: