Денят ON AIR

Всеки делник от 19:15 часа
още

Трудно се привличат инвестиции при неблагоприятна външна среда

Българската икономика да разчита основно на износа, зове доц. Даниела Бобева от ефира на Bulgaria ON AIR

22.02.2016 | 21:17 Редактор: Ирина Георгиева
Снимка: Архив

Българската икономика ще расте много бавно, показват прогнозите до 2020 г. на Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия (ЕК) и Министерство на финансите (МФ). Това коментира доц. Даниела Бобева в Денят ON AIR.

"Бяхме шампион в растежа на икономиката си в един доста дълъг период след 2000г. Кулминацията беше две години преди присъединяването към ЕС. Най-вече кризата в Еврозоната, към която сме обвързани, изключително силно се отрази - доста неблагоприятно", отбеляза доц. Бобева.

Изключително неблагоприятната икономическа среда в момента показва, че не можем да мечтаем за големи икономически растежи.

Още по темата

"Това, което се случва по южната ни граница вече повече от месец. Имаме напрежение с Турция. На изток не можем да търгуваме с Русия", заяви вицепремиерът по икономическите въпроси в правителството на Пламен Орешарски.

По думите й българската икономика зависи много от световната икономика и тази на Европейския съюз (ЕС).

"Основният проблем, ако се абстрахираме от външната среда, въпреки че не трябва - имаме страхотни вътрешни проблеми в икономиката и в модела на растежа в България", коментира Бобева.

"Българската икономика е отворена и трябва да разчита основно на експорта - на модел, движен от износа", добави тя.

Българските компании успяха да се оборудват добре и да приемат европейските стандарти за производство, коментира доц. Бобева. Според нея те имат огромен капацитет да изнасят, но няма политики, които да го насърчават.

"Между другото вътре в държавата конкуренцията е толкова изострена между отделните държави поради свитото вътрешно търсене и единственият начин за това българската икономика да расте и да се помогне на фирмите да изнасят е политика за износа", заяви тя.

Българската политика трябва да се фокусира върху това, което ще донесе повече инвестиции, отбеляза доц. Бобева. Тя смята, че при годишен обем на обществените поръчки за 6-7 млрд. лв. при над 80 млрд. БВП, те не са основният стимул за растежа.

Тя съжали са спрените реформи за намаляване на административната тежест, която се увеличава заради въвеждането на нови режими и данъци.

"Никой не намалява правителствените разходи", заяви Бобева по отношение на правителствените харчове, които растат с 2 млрд. лв. през 2015 г.

Тя отбеляза и че за 10 години държавната администрация е набъбнала с 30% при положение, че "сме страна член на ЕС".

Бобева посочи два централни риска за държавния бюджет - безотговорното харчене и задлъжняването на общините и неефективността на държавните предприятия.

"Ако държавните предприятия работят по-добре, могат да допринесат за по-голям растеж", добави Бобева.

Тя не е скептична относно банковото кредитиране заради проверката на качеството на активите и стрес тестовете. Бобева подчерта, че банките се подготвят за тях вече година и половина.

"Не мисля, че ще има осезаем ефект. Проблемът е, че самите фирми консолидират балансите и гледат по-боязливо към кредита", каза още Бобева и сподели, че фирмите "трябва да погледнат към борсата".