Задължителна е проверката откъде държавни служители имат милиони в КТБ. Това коментира депутатът от РБ Мартин Димитров в Денят ON AIR. Според него много по-важния въпрос е "Кой източи КТБ?" Реформаторът се опасява, че много хора искат да сменят въпроса с други неща - с депозити, с прах в очите на обществото и други теми. Международното разследване, което беше направено трябва да отговори на този ключов въпрос, обясни той.
"За наша много неприятна изненада, когато поисках от финансовия министър то да бъде предоставено в парламента, ни беше казано, че има клаузи за конфиденциалност. Кой се е съгласил да има подобни клаузи? Българският парламент, когато исках международно разследване - никой не е поставял въпроса да има клаузи за конфиденциалност. В момента водим дело в съда, тъй като това международно разследване ни беше отказано. Достъпът до него ни беше отказан. Поне трябва да получим информация за публичните фигури по веригата, които са замесени с КТБ, защото вижте нещо много просто: "Ако един човек е искал да вземе кредит, който не е обезпечен и да не го върне, той не го е взел пряко. Взели са го други хора или кухи фирми. Те са се движили от фирма на фирма, докато стигне до крайния получател". Затова се води разследване", обясни Димитров.
Редица държавни органи не бяха адекватни и не работеха, както трябва, когато започна да се развива казусът "КТБ", припомни Димитров. По думите му пробойните в Банковия надзор са се оказали много сериозни, а сега БНБ дължи отговор след препоръките на международни институции и на Сметна палата в резултат на одита, който РБ пускаха, тези пробойни отстранени ли са.
Той и още няколко депутата настояват за всички имена на публични фирми, които се споменават във връзка с източването на КТБ от международното изследване, "защото ако тези хора не бъдат оповестени, те могат да са депутати, министри, част от съдебната система или в конфликт на интереси".
"Конкретни хора и конкретни фирми са взели необезпечени кредити с идеята да не ги върнат. Трябва да ги видим кои са и да си поемат отговорност", поясни той.
Промените в Закона за обществените поръчки
Ако Законът за обществените поръчки не е читав, отваря вратички за корупция, подчерта Димитров. Реформаторите се притесняват от няколко неща - едното е да се разпределят средства (вкл. и на медиите) без ясна процедура и правила - това според тях е обезпокоително. Другото, което тревожи е, че когато КЗК гледа важни случаи - няма да случайно разпределяне на делата между комисарите, поясни той.
"Държавата трябва да защити конкуренцията. Високите цени на горивата не ни костват само по-високи сметки всеки месец, а и забавен растеж на икономиката, загубени работни места и какво ли не. Важно е КЗК да си върши работата от една страна, а от друга - режима на данъчните складове да бъде облекчен", добави той.
Номинацията на Ирина Бокова за поста генерален секретар на ООН
Номинацията на Бокова е такава, каквато разделя българския народ, посочи тезата си Димитров. Той не вярва тя да получи подкрепата на източно европейците и трябваше да се предложи друг тип кандидат
"Бихме попитал ГЕРБ, ако направят вътрешна социология, колко гласа би получила Ирина Бокова? Такъв е имиджът и представата. Ако искаме един кандидат да се обедини цяла източна Европа, защото това е потенциалът за избор в крайна сметка. Този профил е проблематичен и трудно ще намери широка подкрепа.", заяви той.
Чуйте целия разговор в следващото видео: