Борис Петров, финансист коментира очакваните събития през 2016 – започвайки със стрестестовете на банките, които предстоят през 2016 в Денят ON AIR на 5 януари 2016.
Предстои всяка банка в България да мине проверка от независими външни консултанти по методика на БНБ. Външните консултанти ще прилагат единен подход, независимо от размера им. БНБ ще пусне адаптирано ръководство за проверка на активите.
Стрестестовете ще започнат на 14 февруари 2016.
Еврозона
От 1 януари в Европа отношението към банките е променено. Става дума за единния механизъм за преструктуриране на банки в еврозоната, под надзора на ЕЦБ и националните надзори.
При проблеми в една банка, водещи евентуално до несъстоятелност, данъкоплатците няма вече да плащат за преструктурирането й или нейната ликвидация, а разходите ще се поемат солидарно от банките, които внасят във фонда за преструктуриране съответните вноски и секторът ще поеме съществен дял от „цената“ на оздравяването на банка.
Ако банката е малка, без системен ефект на пазара, тя може да бъде оставена да фалира, след изплащане на гарантираните депозити, до размера на тавана, 100 хиляди евро.
Това важи за банковите групи, част от единния банков пазар в Еврозоната.
Фондът за преструктуриране на банки е различен от Фонда за гарантиране на влоговете, те са различни, обясни Петров.
Фондовете за гарантиране на влоговете трябва да мобилизират средства за изплащане на влоговете, а фондовете за преструктуриране – да подкрепят купуването от друга банка или управляемата ликвидация на банки или банкови групи така че да не нарушат стабилността на цялата банкова система.
Очакванията за стрестестовете на банките в България
Целта е целият банков сектор да мине през този процес, за да се установи фактическото състояние.
Пречките пред търсене на кредити
Имаме нисък темп на растеж на търсене на кредити, каза Борис Петров. Строителството има „бегли признаци“ на възстановяването, каза финансистът.
Дефицитите
На трудовия пазар има високо търсене на квалифицирана работна ръка, а висшите учебни заведения не могат да отговорят на нещо, например в инженерните специалности и информационните технологии.
Дефицити има не само в енергетиката, но и в пенсионната система и здравната система с ниска ефективност на разходите, каза Петров.
„Когато структурните дисбаланси в енергетиката например бъдат решени устойчиво, това ще отприщи кредитиране към този сектор, инвестициите ще се активизират“.
Промените, които биха насърчили потреблението
Секторни политики следва да се обсъждат и на политическо ниво, не само на икономическо. Имаме например инвестиции в туризма, но с ниска добавена стойност.