Председателят на БАН: България увеличава средствата за наука, но е далеч под средното за ЕС

България увеличава близо шесткратно средствата за наука за последните 10 години, но като дял от брутния вътрешен продукт страната остава далеч под средното за Европейския съюз. Това коментира председателят на Българската академия на науките (БАН) Евелина Славчева в студиото на "Денят ON AIR".

По думите ѝ увеличението на средствата изглежда значително, но процентът от БВП остава непроменен.

"От 0,77% има години, през които 0,85% е максимумът, който сме стигнали и сега сме отново на 0,77%", посочи Славчева и добави, че средният дял за Европа е 2,23%, което означава, че България отделя около една трета от него.

БАН губи млади кадри заради липсата на перспектива

Според нея основният проблем вече е липсата на хора, а причините се трупат с години.

"Загубихме много млади хора. Загубихме хора и от средното поколение и всъщност в момента по-тревожното е липсата на кадри", каза тя като уточни, че увеличаването на броя на докторантите е положителна тенденция, но недостатъчна, за да привлече и задържи младите специалисти.

Славчева даде пример и с разликата във възнагражденията в БАН.

"В момента в Българската академия на науките разликата между заплатата на асистент, най-ниската академична длъжност, и професор е в рамките на 250 лв.", посочи председателят на академията в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ БАН работи в широк спектър от научни направления, като сред силните области са материалознанието, биологичните науки, математиката и ядрените изследвания, като последните са особено важни заради необходимостта от специалисти при бъдещи ядрени проекти.

Науката и бизнесът все още са далеч един от друг

Според нея обаче връзката между науката и бизнеса остава недостатъчно развита. Славчева посочи, че докато бизнесът в България инвестира около 0,5% от БВП в научни изследвания, средното за Европа е 1,5%.

"Тоест при нас и публичните, и частните средства са доста под средното за Европа", каза тя.

Според председателя на БАН държавата може да помогне за изграждането на доверие между научните институции и бизнеса.

Като пример за работещ модел тя посочи Германия, където държавното и частното финансиране са комбинирани, а участието на бизнеса е стимулирано чрез начина, по който се определят средствата за научните организации.

Според Славчева България вече се движи в правилната посока чрез националните научни програми и пътната карта, но "с малки стъпки".