Няма проблем стрестестовете на българските банки да се проведат в началото на 2016г. вместо да се чака последното тримесечие на следващата година,както предлага българското правителство. Това мнение изрази финансистът Борис Петров в предаването „Денят он ер“ с водещ Веселин Дремджиев. Повод за коментара му е призивът на ЕКОФИН от петък родните финансови институции да преминат теста до края на настоящата година.
Стрестестът и прегледа на банковите активи е една от стъпките за влизане в банковия механизъм на ЕС. Две правителства и едно служебно се смениха, можеше едно от тях да направи стъпка в тази посока.
Еврокомисията изразява и съмнения, че в приходната част на бюджета доминират еднократни ефекти, които ще се изчерпят до края на годината и затова препоръчва корективни фискални мерки през 2016г. Той подчерта, че българските държавни ценни книжа поевтиняват на световните пазари заради повишението на глобалните дългосрочни лихвени проценти.
ДЦК регистрираха един значителен спад от април миналата година. Има и обективни причини за поевтиняването им – повишаването на дългосрочните лихвени проценти е водещата.
Експертът се спря и на поредната липса на споразумение между Гърция и кредиторите й на днешните преговори в Брюксел. Той оправда донякъде действията на предните гръцки правителства с надценената прогноза на кредиторите на Атина за икономиката й.
Раздутите разходи в държавния сектор до 2013г. се дължаха на лошата прогноза на кредиторите. Те надценяваха приходите на Гърция. СИРИЗА е на път да жертва предизборните си обещания, защото 90% от гърците искат да останат в еврозоната. Поуката е да не се подхожда популистки преди избори.
За пример финансистът посочи, че главното перо на преразход в Гърция е за пенсии, които страната не може да си позволи. Почти 18% от разходите й са именно за пенсии. У нас този процент е 8,5 на 100, а средният за ЕС 13%.
част I на разговора
част II на разговора