От тази година се отделят 0,9% от Брутния вътрешен продукт за висше образование, което е около 1 млрд. лв.
"Повече от 10 години висшето образование беше неглижирано и подценявано, водено към ликвидация. Тази политика по различен начин се прилага чрез финансирането. На системата се гледа просто като на едни потоци от пари. Не се вижда колко е важна тази система. Висшето образование е част от националната сигурност на България. Когато не функционира добре средното образование, ние сме ограничени по отношение на подбор. Най-големият проблем е демографската криза", коментира Николай Цонков от Стратегическият институт за национални политики и идеи (СИНПИ) в предаването "Денят ON AIR".
Висшето образование може да реши проблема с демографската криза?
Според него висшето образование може да бъде много ефективен процес за справяне с демографската криза, но са нужни точните политики и тяхното правилно прилагане.
"Необходимо е да има консенсус и висшето образование да бъде приоритет за всички политически партии. То гарантира националното и духовното развитие на България, не просто обслужва икономиката", подчерта Цонков пред Bulgaria ON AIR.
Той е на мнение, че трябва да се промени моделът на финансиране на висшето образование.
"Трябва 0,9% от вътрешния продукт да бъдат давани за висшето образование. Важно е по какъв начин се разпределят средствата в рамките на висшето образование. Имаме усещане, че системата е правена от ChatGPT. Не се отчитат много важни критерии", отбеляза Цонков.
На въпрос не са ли прекалено много университетите у нас, той отговори, че имаме 52 университета и отбеляза, че не са много. Гостът даде за пример Словакия и Австрия, които имат същия брой университети, но качеството им е по-високо.
"Трябва да правим разлика между отделните университети, но потенциала го има в системата. Трябва да се помисли по въпроса как държавата регулира качеството. Има достатъчно средства за всички, въпросът е как се разпределят", добави Цонков.